Винаги трябва да си пиян. В това е всичко; само в това е въпросът. За да не усещаш ужасното бреме на Времето, което премазва плещите ти и те привежда към земята - трябва постоянно да се опиваш.
С какво ли? С вино, с поезия или с добродетели - все едно. Само се опивай!
И ако някога - на стъпалата на някой дворец, сред гъстата трева на някой ров или в унилата самота на своята стая - се събудиш, леко или съвсем изтрезнял, поитай вятъра, попитай вълните, звездите, птиците и часовника - всичко, което се носи напред, което простенва, всичко, което тече, говори и пее - попитай ги колко е часът. И вятърът, вълните, звездите, птиците и часовникът ще отговорят: "Тъкмо време за опиянение!"
За да не бъдеш роб, мъченик на Времето - непрестанно се опиянявай. С вино, с поезия или с добродетели - все едно.

Шарл Бодлер
поема XXXIII 
Малки поеми в проза