Сивото е и... цветът на мозъка. Винаги съм се чудил защо такова ценно нещо е облечено в непретенциозно сивото при наличието на пъстрата гама от цветове. Може би скритостта му под черепа е причината за непретенциозния избор - за какво ти е да се наконтиш, след като няма да бъдеш на показ, а ще си бъдеш скрит? Или пък е даден превес на службата му, а не на неговия изглед. Странен цвят е сивото: обикновено навява скука, тривиалност, но пък в костюма напр. излъчва определен респект, някаква строгост, официалност. Сивото е и великолепен фон иначе: наскоро гледах един скрийнсейвър - ,,Облачен спедобед'', където зелените дървета изглеждаха прекрасно на фона на облачното небе.
Много ми допадна поетичната ти игра със сивото!

Радвам се, че ме подтикна към размисъл чрез чудесното си стихо. Удоволствие е за мен тъкмо един такъв смислен, интересен, приятен диалог, който ни обогатява и облагородява взаимно!
Усмихнат ден ти желая!