Постинг
10.02.2007 18:29 -
Керванът на кучетата - посттоталитарна басня
Автор: nadagr
Категория: Изкуство
Прочетен: 1645 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 11.03.2010 11:12
Прочетен: 1645 Коментари: 2 Гласове:
0
Последна промяна: 11.03.2010 11:12
- Като куче! - каза той така, като че ли този позор
щеше да го надживее...
"Процесът"
Франц Кафка
І
Керванът спокойно и уверено напредвал към предназначението си. Съпровождал го весел кучешки лай.
Един ден едно куче залаяло силно. "Срещнало е нещо непознато" - решил водачът. Нищо не се появявало, а кучето лаело по-силно и по-силно. Камилите се смутили. В редицата на кервана настъпило объркване. "Досадно куче" - мислили някои. "Глупаво куче,защо му е да лае?" - говорели втори. "Това куче трябва да го..." - сетили се трети.
И го убили.
Горкото, то усетило с кучешкия си нюх, че водачът е тръгнал в обратна посока, а керванът носи празни товари. Но камилите дори и не подозирали това, защото доста им тежало.
Керванът спокойно и уверено продължил, съпроводен от весел лай.
Един ден друго куче залаяло силно. Вече знаели какво да правят. И него убили.
И така - още много.
Някои се разбягали.
Керванът спокойно и уверено продължавал с останалите. Все по-рядко се чувал весел лай.
Един ден всички кучета залаяли силно. Керванът спрял. Този път камилите не знаели какво да правят. А кучетата натоварили кучешката си участ. За водач избрали кучешкия си нюх.
И поели.
ІІ
Те познавали пустинята и нейните рискове. Но умеели само да пазят камилите. А тях ги нямало вече. Или поне не се виждали наоколо. Кучетата се заколебали - накъде в пустинята.
Изоставените камили не се отказали от своя керван. Водачите им наредили да свалят товарите. В тях открили съвети как да се държат към кучетата, за да пазят добре кервана. На искащите - да обещават богатства. Непримиримите - да гладуват и да се държат в страх.
Камилите запомнили съветите. Настигнали кучешкия керван. На искащите обещавали богатства. Непримиримите непрекъснато сплашвали.
Тогава кучетата се разделили. Едните поели отново с камилите. Другите тръгнали да търсят сами оазиса.
Новият - стар керван продължил пътя си през пустинята. Нямало весел кучешки лай. Искащите кучета сами започнали да плашат непримиримите. Чувал се само раздразнен или болезнен лай.
Керванът стигнал до мястото, откъдето трябвало да се натоварят богатствата. На гладните сплашени кучета водачите раздали кокали. На искащите разрешили да вземат каквото им харесва. С кучешкия си нрав те избрали и кучешки пай.
Мираж ли бил оазисът, към който тръгнали другите кучета?
Оазис все пак имало. Пространствата на пустинята така преобръщат светлинните лъчи, че далечният оазис изглежда близък.
Техният път през пустинята е друга приказка.
III. - IV. - краят
© nada - Надежда Григорова
щеше да го надживее...
"Процесът"
Франц Кафка
І
Керванът спокойно и уверено напредвал към предназначението си. Съпровождал го весел кучешки лай.
Един ден едно куче залаяло силно. "Срещнало е нещо непознато" - решил водачът. Нищо не се появявало, а кучето лаело по-силно и по-силно. Камилите се смутили. В редицата на кервана настъпило объркване. "Досадно куче" - мислили някои. "Глупаво куче,защо му е да лае?" - говорели втори. "Това куче трябва да го..." - сетили се трети.
И го убили.
Горкото, то усетило с кучешкия си нюх, че водачът е тръгнал в обратна посока, а керванът носи празни товари. Но камилите дори и не подозирали това, защото доста им тежало.
Керванът спокойно и уверено продължил, съпроводен от весел лай.
Един ден друго куче залаяло силно. Вече знаели какво да правят. И него убили.
И така - още много.
Някои се разбягали.
Керванът спокойно и уверено продължавал с останалите. Все по-рядко се чувал весел лай.
Един ден всички кучета залаяли силно. Керванът спрял. Този път камилите не знаели какво да правят. А кучетата натоварили кучешката си участ. За водач избрали кучешкия си нюх.
И поели.
ІІ
Те познавали пустинята и нейните рискове. Но умеели само да пазят камилите. А тях ги нямало вече. Или поне не се виждали наоколо. Кучетата се заколебали - накъде в пустинята.
Изоставените камили не се отказали от своя керван. Водачите им наредили да свалят товарите. В тях открили съвети как да се държат към кучетата, за да пазят добре кервана. На искащите - да обещават богатства. Непримиримите - да гладуват и да се държат в страх.
Камилите запомнили съветите. Настигнали кучешкия керван. На искащите обещавали богатства. Непримиримите непрекъснато сплашвали.
Тогава кучетата се разделили. Едните поели отново с камилите. Другите тръгнали да търсят сами оазиса.
Новият - стар керван продължил пътя си през пустинята. Нямало весел кучешки лай. Искащите кучета сами започнали да плашат непримиримите. Чувал се само раздразнен или болезнен лай.
Керванът стигнал до мястото, откъдето трябвало да се натоварят богатствата. На гладните сплашени кучета водачите раздали кокали. На искащите разрешили да вземат каквото им харесва. С кучешкия си нрав те избрали и кучешки пай.
Мираж ли бил оазисът, към който тръгнали другите кучета?
Оазис все пак имало. Пространствата на пустинята така преобръщат светлинните лъчи, че далечният оазис изглежда близък.
Техният път през пустинята е друга приказка.
III. - IV. - краят
© nada - Надежда Григорова
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
Блогрол
1. ignatkan
2. Къде отиваме насън?
3. Криле
4. Другото аз
5. hikari
6. Вкусът на портокала
7. Един професионалист за шистовия газ
8. Развратителното въздействие на администрацията върху духа
9. Кърт Вонегът
10. И още Кърт Вонегът - Синята брада
11. Стивън Кинг За писането: Мемоари на занаята
12. Блогът на Николай Тодоров - поет, преводач, писател
2. Къде отиваме насън?
3. Криле
4. Другото аз
5. hikari
6. Вкусът на портокала
7. Един професионалист за шистовия газ
8. Развратителното въздействие на администрацията върху духа
9. Кърт Вонегът
10. И още Кърт Вонегът - Синята брада
11. Стивън Кинг За писането: Мемоари на занаята
12. Блогът на Николай Тодоров - поет, преводач, писател