Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
10.02.2007 18:29 - Керванът на кучетата - посттоталитарна басня
Автор: nadagr Категория: Изкуство   
Прочетен: 1625 Коментари: 2 Гласове:
0

Последна промяна: 11.03.2010 11:12


                                                        - Като куче! - каза той така, като че ли този позор  
                                                        щеше да го надживее...
                                                                                                       "Процесът"
                                                                                                         Франц Кафка
І
Керванът спокойно и уверено напредвал към предназначението си. Съпровождал го весел кучешки лай.
Един ден едно куче залаяло силно. "Срещнало е нещо непознато" - решил водачът. Нищо не се появявало, а кучето лаело по-силно и по-силно. Камилите се смутили. В редицата на кервана настъпило объркване. "Досадно куче" - мислили някои. "Глупаво куче,защо му е да лае?" - говорели втори. "Това куче трябва да го..." - сетили се трети.
И го убили.
Горкото, то усетило с кучешкия си нюх, че водачът е тръгнал в обратна посока, а керванът носи празни товари. Но камилите дори и не подозирали това, защото доста им тежало.
Керванът спокойно и уверено продължил, съпроводен от весел лай.
Един ден друго куче залаяло силно. Вече знаели какво да правят. И него убили.
И така - още много.
Някои се разбягали.
Керванът спокойно и уверено продължавал с останалите. Все по-рядко се чувал весел лай.
Един ден всички кучета залаяли силно. Керванът спрял. Този път камилите не знаели какво да правят. А кучетата натоварили кучешката си участ. За водач избрали кучешкия си нюх.
И поели.

ІІ
Те познавали пустинята и нейните рискове. Но умеели само да пазят камилите. А тях ги нямало вече. Или поне не се виждали наоколо. Кучетата се заколебали - накъде в пустинята.
Изоставените камили не се отказали от своя керван. Водачите им наредили да свалят товарите. В тях открили съвети как да се държат към кучетата, за да пазят добре кервана. На искащите - да обещават богатства. Непримиримите - да гладуват и да се държат в страх. 
Камилите запомнили съветите. Настигнали кучешкия керван. На искащите обещавали богатства. Непримиримите непрекъснато сплашвали.
Тогава кучетата се разделили. Едните поели отново с камилите. Другите тръгнали да търсят сами оазиса.
Новият - стар керван продължил пътя си през пустинята. Нямало весел кучешки лай. Искащите кучета сами започнали да плашат непримиримите. Чувал се само раздразнен или болезнен лай.
Керванът стигнал до мястото, откъдето трябвало да се натоварят богатствата. На гладните сплашени кучета водачите раздали кокали. На искащите разрешили да вземат каквото им харесва. С кучешкия си нрав те избрали и кучешки пай.
Мираж ли бил оазисът, към който тръгнали другите кучета?
Оазис все пак имало. Пространствата на пустинята така преобръщат светлинните лъчи, че далечният оазис изглежда близък.
Техният път през пустинята е друга приказка.

III. - IV. - краят


©    nada - Надежда Григорова 




Тагове:   надежда,   нада,


Гласувай:
0



Следващ постинг

1. esen - Хубави приказки!
11.02.2007 14:52
Ще чакам следващата с интерес.:)))
цитирай
2. анонимен - Интригуващо!
11.02.2007 21:26
Един ден друго куче залаяло силно.Вече знаели какво да правят.И него убили.
И така - още много.

Днес ние човеците сме по зле и от кучетата!
Виж за камили ставаме -носим тежкия си товар цял живот.
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: nadagr
Категория: Изкуство
Прочетен: 1159168
Постинги: 276
Коментари: 1834
Гласове: 51457
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031