Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
17.11.2017 19:19 - Те, двамата и патрончетата
Автор: nadagr Категория: Изкуство   
Прочетен: 426 Коментари: 0 Гласове:
14


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
.
.
. 

Беше почивен ден. Те вървяха един до друг. Между тях се тътреше общият им живот.

Изоставиха просторния си дом в своя малък град и се преселиха  в столицата, след като съпругата и майка умря. Дълги години тя тихо крееше. И угасна. С това освободи безбрежно място между двамата.  

Често сменяха квартирите. За по-дълго се установиха в една полусрутена къща в краен квартал. Собственикът ги настани там без пари, срещу ремонт. Бащата беше майстор зидар. Синът научи занаята от него. Освен със сръчни ръце родителят беше дарен с мек и звънлив глас. Както е казал поетът  – глас меден, загорски. Често го канеха на разни тържества. От младини се пропи. Като малък синът  недоволстваше, когато баща му се прибира с неустойчива походка и помътен поглед. Вземаше страната на майка си, която безмълвно страдаше. Докато баща му не го поведе със себе си по празничните трапези и не го накара да опита от неговото, за да не търси чуждото. Тогава го разбра.

Така се почна.

За разлика от гласа на бащата, от гърлото на сина вместо мелодии излизаха магарешки ревове. Това не му пречеше да пее с него, когато поемеха нанякъде с патрончетата – по улиците, в автобусите, в магазините. Празното, останало след като съпругата и майка си отиде от тях, заеха те. Двамата запълваха своята горест кротко и напоително. И тя от тягост се обърна на замаяна веселост. Скитаха и пиеха непрекъснато, когато нямаха работа. Все по-рядко търсеха бащата като майстор, а и като певец. Това ново празно място те, двамата, запълваха със своята утъпкана привичка.

Не правеха скандали, но и не обръщаха внимание на всеобщото неодобрение. Когато бащата пееше сам,  с гласа си като че ли смекчаваше възмущението на хората. Но не можеха да изтраят дрезгавия пиянски глас на сина. И недоволството им изригваше.  За какво толкова негодуват… - се промъкваше понякога в тяхното размътено съзнание. И въпросът  мигом  заглъхваше. Оставаше само неговото ехо -  …ние не правим нищо лошо.

Околните не съществуваха за тях. Двамата бяха предостатъчно заети с общото помежду им. Това им пречеше да проумеят, че причината за хорското недоволство е цвиленето на младия. Старият ги умилостивяваше с природната си дарба.

Свидетелите на тяхната обща слабост прощаваха на надарения. Смътно долавяха, че  провидението му го изпраща за равновесие или за наказание – да не се главозамая от способността, която е получил даром. Нему беше позволено да има и дори да показва своя  порок. Това с особена сила важеше за музикалната дарба. Върху човека най-абстрактното изкуство въздействаше по най-конкретен начин. За другите видове изкуство -  архитектура, литература, живопис, не можеха да бъдат сигурни в таланта на някого. Бяха отвлечени от ежедневните им грижи.
В музиката не можеше да се сбърка.
А и когато беше хубава и добре изпълнена, услаждаше живота.

  

©    nada - Надежда Григорова 






Тагове:   Надежда,   нада,   григорова,


Гласувай:
14
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: nadagr
Категория: Изкуство
Прочетен: 765705
Постинги: 248
Коментари: 1740
Гласове: 39491
Календар
«  Февруари, 2018  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728