.
.
.  

Седнала е на седалката на

автобуса от външната страна –

сякаш вътрешната е заета,

облечена с якето и с подгънатия

дълбоко панталон на мъжа си.

„Имам дрехи до края на живота“ – си казва.

Казва си още „Справям се и сама…“.

И ѝ идва да вие.

Торбата сол е изтекла – очите са сухи.

Паметта прелива.

© Нада - Надежда Григорова
 



 

1. dominos - Много тежко състояние е описано
09:44


Дали е умело или просто преживяно...

Къде я видя?

Нада, прегръщам небето ти!

На много места...

Моето небе прегръща твоето!

майка носеше дълбоко подгънатия панталон на баща ми, якето му, близко ми е, макар да минаха повече от десет години, боли си това преобличане, това превръщане с отричане, в човека който липсва.

Бог да се смили и дава сили на живите!

Точно този облик дава сили на останалия жив, носещ със себе си всичко преживяно заедно с отишлия си до края на дните си.
Благодаря за споделеното!