.
.
.

 

„Аз цял живот бях все по-навътре.

И не махах за поздрав, давех се.”

Стиви Смит

 

Така изглеждаха нещата от живота ми,

все едно мама стои винаги зад мен.

А тя рано ме научи как се отлита.

 

Така изглеждаха нещата от живота ми,

все едно печеля добре.

А често бях без пукнат грош.

 

Така изглеждаха нещата от живота ми,

все едно съм желана жена.  

А често заспивах в компанията

на една сълза, в която

Н

А

К

Р

А

Я

се удавих.

 

След това изплува живо друго същество

 с моето лице, коси и тяло.

То сега играе мен – не знам доколко успешно.

 

© Nada - Надежда Григорова 

 

 

 

 

Вълшебнице, Нада, с чиста и чувствителва душа, видях много картини в стиховната ти споделеност - картини, които вдишват/издишват живота.

ама огромно Благодаря!

в известно отношение така изглеждат нещата и в моя живот. не знам кога ще се преродя - опитвам в момента, по-скоро напразно

идва неусетно...
разчитай на времето