Прочетен: 1698 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 17.09.2021 17:35
Днес отбелязваме празника на София и 123 години от рождението на Христо Смирненски. По този повод се порових из съчиненията и писмата на големия български поет и писател, за да видим какво той пише за столицата, в която живее до преждевременната си смърт.
- Времето, знаеш, в София е сега така приятно, така е красиво лазурното небе, тъй нежни са вечерните теменужни сенки...
- Вестниците оповестяват „Заражда се идеята отделението за обществена безопасност да бъде премахнато“. Не е много умно да се зараждат такива идеи. Премахне ли се обществената безопасност – отиде половината дружба в София!
- Прехраната в София е отлична, па и животът твърде весел. Който се съмнява в думите ми, може да посети „Алказар“, „Кабарето“, „Амброзия“ и пр. богоугодни заведения. Покрай сантименталните физиономии на новите милионери редом с футуристично гримираните хайлайфни дами, в съседство с неколцина гвардейски офицери, чиито униформи ненапразно наподобяват перушината на пауните, жално-милно седят и земеделски „интелигиенти“, с извинение, нещо като депутати...тъй че ако някой ти е разправял, че в София населението „не си дояжда“, той просто се е подиграл с тебе. Проследи към полунощ някой алказарец и ще се убедиш, че „населението“ просто повръща от преяждане.
- Животът в София си тече нормално. Все тъй са пълни театрите, булевардите и градините, все тъй ревностно глупците налагат бръснатите си физиономии по витрините на „Алказар“, все тъй земеделските водачи свиват дясната си ръка в юмрук, заканвайки се на спекулантите, а с лявата ревностно делят тлъстите гешефти....
- А след полунощ софийските улици имат всичкото великолепие на някаква старинна легенда. Пустота, безмълвие и пресен сняг, който хрупти под нозете. Матовото небе почти опира до покривите, електрическите лампи примират от удоволствие, обкръжени от рояци снежни мушички, а тенекиените фирми плачевно скърцат, по-плачевно от българската валута.
- Сребробяла лунна нощ. Градът сякаш е залян в магнезиева светлина. Улиците са стихнали, сградите хвърлят дълги и редки сенки, а „Балкан“ отмеря 12 последователни удара. Монотонни и тежки, те се понасят и разливат далече над покривите. Витоша е някакси по-далечна и висока, контурите й са смътни, а по гребена й се гонят малки бели облачета. Ах, тази красавица Витоша!
- По „Мария Луиза“ е тихо. Рядко, рядко, някой минувач избързва и стъпките му странно и громко звънят. Пусто е по улицата – освен двата вида диреци: електрическите стълбове и стражарите, почти нищо не се забелязва....Минавам през „Нишка“ край вечно спящия дом на социалдемократичните пристави, пресичам „Клементина“ и отивам да погледам далеч нататък зад еврейските гробища новите дворци на бездомниците. Хигиенични жилища наистина. А на разсадника имаше по-добри: един дървен скелет, покрит с черги, няколко камъни и не повече от 20 кирпича. Не знам как ще кръстят този квартал, но аз бих предложил да се зове ...“Дай, боже, здраве“. Особено през зимата.
- М-р Райко Даскалов е уверил журналистите, че изборите за общински съветници в София няма да се отлагат, защото въобще няма да се провеждат.
Тази вечер Витоша е тъй загадъчна и нежна –
като теменужен остров в лунносребърни води,
и над смътния й гребен, сякаш в болка безнадеждна,
се разтапят в тънка пара бледи есенни звезди.
И грамаден и задъхан, скрил в гранитната си пазва
хиляди души разбити – глъхне празничния град
и под лунно наметало с шепот странен той разказва
повестите безутешни на вседневен маскарад.
Христо Смирненски
Когато след пир полунощен самотен,
на зиг-заг се връщаш дома
И киска се вихър над жребий сиротен
И плаче безлунна тъма,
побързай, побързай, на спиртника прашен
тури тенекийно джезве -
на винени пари под пристъпа страшен,
свари си горчиво кафе.
Отвориш ли тръпнейки плика и цветен
И лъхне ли дъх мразовит,
опит от тъгата на поздрава сетен,
не гледай тъй блед и убит
изтрий от сърце си мечтите парфюмни
за черни очи кадифе
под тъмната стряха на мисли безумни -
свари си горчиво кафе.
А привечер зимна в безлистните клони
щом стене фъртуната зла,
И зимният вихър се киска поклони
през мътните бледи стъкла
с коси заснежени младежкия спомен
отдай на аутодафе
И бавно на малкия спиртник поломен
свари си горчиво кафе.
Христо Смирненски
Когато след пир полунощен самотен,
на зиг-заг се връщаш дома
И киска се вихър над жребий сиротен
И плаче безлунна тъма,
побързай, побързай, на спиртника прашен
тури тенекийно джезве -
на винени пари под пристъпа страшен,
свари си горчиво кафе.
Отвориш ли тръпнейки плика и цветен
И лъхне ли дъх мразовит,
опит от тъгата на поздрава сетен,
не гледай тъй блед и убит
изтрий от сърце си мечтите парфюмни
за черни очи кадифе
под тъмната стряха на мисли безумни -
свари си горчиво кафе.
А привечер зимна в безлистните клони
щом стене фъртуната зла,
И зимният вихър се киска поклони
през мътните бледи стъкла
с коси заснежени младежкия спомен
отдай на аутодафе
И бавно на малкия спиртник поломен
свари си горчиво кафе.
:)))))))!