дъгата.
цитирайпоявявам се от дъжд на вятър.
Но дъгата е прието да е нещо магическо.А аз съм реалист.
цитирайНо дъгата е прието да е нещо магическо.А аз съм реалист.
С удоволствие ще бъда необятна,нежносиня и пътуваща към слънцето.
цитирайаз се цаня за дъгата,
при сВойнствения ми роматичен идеализъм
все ще извадя седем цвята ;)))))))
цитирайпри сВойнствения ми роматичен идеализъм
все ще извадя седем цвята ;)))))))
приятелко!
цитирайкато казвам ,че съм реалист,не означава - социалистически.Има много видове реализъм - магическия на Маркес и т.н.
Въображението и неговия живот са една абсолютна реалност.Това имам предвид под реализъм.
цитирайВъображението и неговия живот са една абсолютна реалност.Това имам предвид под реализъм.
не съм приела думите ти така! Съжалявам, ако смисъла се и изкривил и изгубил в шегувката ми съвсем невинна.
Разбира се магически реализъм! Обичам небето, пленена съм от света на Маркес.
Поздравявам те и се извинявам, ако съм написала нещо обидно, за недоразумението.
Не по Маркес
Вали тихо, наивно, в края на лятото.
Сякаш Маркес подписва ръба на небето.
Неразсъмнали хора и чорлави сънища
вяло трият очи, подръпват пердета.
От прозорците им безполезно надничат
простота, голота, нощен шанс, настроение.
А таксито отсреща, мига с нервни клепачи
заболяло от нямо привично търпение -
с мръсни думи изхвърля в пороя шофьора ,
а след него и стария вестник. С досада
тя изпуска в кафето си повече захар.
Той отпраща таксито... и сменя квартала.
Гергана Атанасова
цитирайРазбира се магически реализъм! Обичам небето, пленена съм от света на Маркес.
Поздравявам те и се извинявам, ако съм написала нещо обидно, за недоразумението.
Не по Маркес
Вали тихо, наивно, в края на лятото.
Сякаш Маркес подписва ръба на небето.
Неразсъмнали хора и чорлави сънища
вяло трият очи, подръпват пердета.
От прозорците им безполезно надничат
простота, голота, нощен шанс, настроение.
А таксито отсреща, мига с нервни клепачи
заболяло от нямо привично търпение -
с мръсни думи изхвърля в пороя шофьора ,
а след него и стария вестник. С досада
тя изпуска в кафето си повече захар.
Той отпраща таксито... и сменя квартала.
Гергана Атанасова
би било доста глупаво.Просто исках да уточня,ако е имало някаква неяснота.
Поздравявам те и аз и да ти кажа - хареса ми стихотворението на Гергана.
цитирайПоздравявам те и аз и да ти кажа - хареса ми стихотворението на Гергана.
Валя
цитирайВашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
Блогрол
1. ignatkan
2. Къде отиваме насън?
3. Криле
4. Другото аз
5. hikari
6. Вкусът на портокала
7. Един професионалист за шистовия газ
8. Развратителното въздействие на администрацията върху духа
9. Кърт Вонегът
10. И още Кърт Вонегът - Синята брада
11. Стивън Кинг За писането: Мемоари на занаята
12. Блогът на Николай Тодоров - поет, преводач, писател
2. Къде отиваме насън?
3. Криле
4. Другото аз
5. hikari
6. Вкусът на портокала
7. Един професионалист за шистовия газ
8. Развратителното въздействие на администрацията върху духа
9. Кърт Вонегът
10. И още Кърт Вонегът - Синята брада
11. Стивън Кинг За писането: Мемоари на занаята
12. Блогът на Николай Тодоров - поет, преводач, писател