.
.
.

Небето
не пита.
И не чака.

Небето
е вход.
И изход.

Бъди небе.


©    nada - Надежда Григорова 

дъгата.

появявам се от дъжд на вятър.
Но дъгата е прието да е нещо магическо.А аз съм реалист.

С удоволствие ще бъда необятна,нежносиня и пътуваща към слънцето.

аз се цаня за дъгата,
при сВойнствения ми роматичен идеализъм
все ще извадя седем цвята ;)))))))

приятелко!

като казвам ,че съм реалист,не означава - социалистически.Има много видове реализъм - магическия на Маркес и т.н.
Въображението и неговия живот са една абсолютна реалност.Това имам предвид под реализъм.

не съм приела думите ти така! Съжалявам, ако смисъла се и изкривил и изгубил в шегувката ми съвсем невинна.

Разбира се магически реализъм! Обичам небето, пленена съм от света на Маркес.

Поздравявам те и се извинявам, ако съм написала нещо обидно, за недоразумението.

Не по Маркес

Вали тихо, наивно, в края на лятото.
Сякаш Маркес подписва ръба на небето.
Неразсъмнали хора и чорлави сънища
вяло трият очи, подръпват пердета.
От прозорците им безполезно надничат
простота, голота, нощен шанс, настроение.
А таксито отсреща, мига с нервни клепачи
заболяло от нямо привично търпение -
с мръсни думи изхвърля в пороя шофьора ,
а след него и стария вестник. С досада
тя изпуска в кафето си повече захар.
Той отпраща таксито... и сменя квартала.


Гергана Атанасова

би било доста глупаво.Просто исках да уточня,ако е имало някаква неяснота.
Поздравявам те и аз и да ти кажа - хареса ми стихотворението на Гергана.

Валя