Чивия

 Ще мина днес
 с колата си по булеварда -
 да ме видят!...
 Какво от туй,
 че спукана е лявата й гума? -
 куцам.
 А ти  
 може и 
 да си хихикаш...

 Но отдясно...
 Ако отдясно е юмрукът ми,
 шофирането с меки гуми
 глупост ли ще е!

 ...Ей! -
 нямам никаква кола.
 Което имам е - ръка
 подадена,
 а не атрофия в копито ритащо,
 защото смея да се изразя,
 че мицелът
 не е по-простоклетъчен от лишеите
 по пъновете на величието,
 за да ме отпращаш в пета глуха
 с шлифера ми.
 Макар и отеснял,
 от нарочно безразличие,
 е достатъчно широк да ме увива
 в пергаментна саркастичност
 да се бъзикам с плоските гърди  на
 госпожица Благоприличие.

 ...Не ти ли се е искало
 и ти да мушнеш длан
 в деколтето на Момичето,
 за което толкоз рогоносци пишат - стишшшия
 в лицемерен свян пред
 крити-хи-хи-ката?...

 Е, да -
 кокетно то,
 навярно ще изписка.
 Но поне опитай!...

 ПП: И, като опитах,
 на поомачкан "WC" лист,
 към пет минути май
 преди обришането,
 послепис дори написах
 за една криии(п)тичка:

 "Представи си,
 че Момичето, което горе споменах,
 обяздило Пегас е.
 ... Но елините не си представяли жени
 да могат да го яхат...

 Затова,
 сега когато
 по-етеси
 или крити-хихици
 упорито бъркат под корема му,
 напипват
               обикновено
                                тестиси."

 1978

и почти всички други мои "стихоплетства" не видяха бял свят в света на соц. литературния реализъм през времето на социалистическия апогей през 70-те. Който "реализъм" дръзко декларираше настъпването на истинския, хе-хе, комунизъм през 1981, когато пък поляците създадоха "Солидарност", т.е. края на псевдо кАмунизма...
Затова сега чрез трибуната на Сайта опитвам да провокирам с: никога повече псевдо комунизъм, да победим и про-ме-ним псевдо демокрацията, да вярваме, но да не бъдем суеверни...