Текстовете са подобни на местности, на улици и булеварди. Едни са равни, гладки, широки, просторни. Удобно застлани с паваж, с плочки или с асфалта на компактни и добре подредени в изрази думи. Четат се гладко и е приятно да се движиш по тях – не се каляш, спъваш и губиш. Имат карти и указателни табели за ориентация.

Други, напротив, са подобни на пресечен терен – ту се изкачваш, ту се спускаш по техните падини и възвишения. Често се подхлъзваш, може да се окаляш. Спъваш се в камъчетата на неочаквана мисъл или метафора, която не си срещал. Това те кара да се чувстваш несигурен. Но ти дава възможност да изследваш непознатото.

Читателят сам определя къде ще броди, ще се разхожда и ще си почива – в градската подредена среда или сред несгодите на природната.

Решилият да хвали преимуществата на единия терен и да критикува другия, е добре да не ги сравнява – те са несравними. Да търси подобия между двата терена, върху единия от които авторът е избрал да развива своите писателски действия и умения, е неуместно. И безполезно. Нека критикът избере коя харесва – равната, безопасна и добре позната градска литературна флора и фауна или пресечения терен на непознатите и нови литературни пространства. 


© Нада - Надежда Григорова

Харесаха ми твоите думи. Не си написала "творби", а текстове. И си права.
Характеристиката на пътищата и пътеките ми хареса много!
Харесвам широките и уредени улици и булеварди, но някак предпочитам предните терени. Там има и малки камъчета, които те навяват на някои недоизказани или позабравени мисли; но има и големи скали, които се налага да заобиколиш, защото не можеш по друг начин, а искаш да продължиш.
Поздрави, Наде! И благодаря!

Един текст става творба когато между него и автора се появи Читателят!

Аз също харесвам уредените пътища, но пресечените терени правят човека изобретателен.
Добре е да се разграничават и от така наречената литературна критика, а не да се сравнява несравнимото.

Поздрави!

Че даже на блата и тресавища. Затънеш ли в Достоевски например, няма измъкване.

Благодаря за коментара!
В дълбините влизаме, за да разберем по-добре себе си. Преди това обаче се объркваме... В Достоевски можем да се огледаме отстрани.

имат от всичко,прекрасна !!!

благодаря сърдечно!