Постинг
29.01.2021 13:42 -
Звезден прах
Работният ден
отмерено похапва от смисъла.
Капят дни – капки от китайско мъчение.
И тихото полудяване вечер –
кратко хапване и дълго отчаяно пиене.
Тогава четирикрилият гардероб
в бръснещ полет
помита звездите – нащърбени чаши.
Следва монологизиран
разговор с телевизора.
В съпровод на сърдечни пожелания
към звездите в малкият екран.
Оттам се ръси звезден прах-оляк
изтупван от политически,
шоу и публицистични мумии.
И накрая – прогнозата за времето.
Монологичният диалог спира.
Изслушва се спокойно
какво ще е времето утре,
когато работният ден отново
тихо захапе мечтите ти.
27.10.2011 г.
© Nada - Надежда Григорова
Стенописи от Диан Костов Костинброд
Част 5. Как ни отучиха да мечтаем за да ...
Кой идиот измисли тъпата дума "ей...
Част 5. Как ни отучиха да мечтаем за да ...
Кой идиот измисли тъпата дума "ей...
измисли ми думичка "прахорляк" - подсказа ми я - орляци прах значи ;)
цитирайmarrta написа:
измисли ми думичка "прахорляк" - подсказа ми я - орляци прах значи ;)
толкова се радвам, че съм пред-извикала твоята нова думичка. Да ти служи вярно пожелавам!
Здраве и ведрина от мен!
Кой не е изпитал това или " тихото полудяване вечер".
Описали сте поетично ежедневието, погубващо смисъла и мечтите. Не може те да не се изгубят в офиси, в бетонни бункери, пред телевизори.
От половин година се опитвам да си върна смисъла и мечтите.
Благодаря Ви за стихотворението, и за смисъла, и за мечтите.
цитирайОписали сте поетично ежедневието, погубващо смисъла и мечтите. Не може те да не се изгубят в офиси, в бетонни бункери, пред телевизори.
От половин година се опитвам да си върна смисъла и мечтите.
Благодаря Ви за стихотворението, и за смисъла, и за мечтите.
marlena написа:
Кой не е изпитал това или " тихото полудяване вечер".
Описали сте поетично ежедневието, погубващо смисъла и мечтите. Не може те да не се изгубят в офиси, в бетонни бункери, пред телевизори.
От половин година се опитвам да си върна смисъла и мечтите.
Благодаря Ви за стихотворението, и за смисъла, и за мечтите.
Описали сте поетично ежедневието, погубващо смисъла и мечтите. Не може те да не се изгубят в офиси, в бетонни бункери, пред телевизори.
От половин година се опитвам да си върна смисъла и мечтите.
Благодаря Ви за стихотворението, и за смисъла, и за мечтите.
Благодаря дълбоко за смисъла, който сте провидяла в тези редове!
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
Блогрол
1. ignatkan
2. Къде отиваме насън?
3. Криле
4. Другото аз
5. hikari
6. Вкусът на портокала
7. Един професионалист за шистовия газ
8. Развратителното въздействие на администрацията върху духа
9. Кърт Вонегът
10. И още Кърт Вонегът - Синята брада
11. Стивън Кинг За писането: Мемоари на занаята
12. Блогът на Николай Тодоров - поет, преводач, писател
2. Къде отиваме насън?
3. Криле
4. Другото аз
5. hikari
6. Вкусът на портокала
7. Един професионалист за шистовия газ
8. Развратителното въздействие на администрацията върху духа
9. Кърт Вонегът
10. И още Кърт Вонегът - Синята брада
11. Стивън Кинг За писането: Мемоари на занаята
12. Блогът на Николай Тодоров - поет, преводач, писател