.
.
.
Неосъщественото -
будно в отворените ми очи -
сутрин, пробожда деня
и се прибира.
Къде, по дяволите, се прибира!
Иска.
Какво иска,  мои неосъществени ангели?
Аз отдавна нищо не искам.
Или искам нищо, според строгата логика.
И не чакам. Вече съвсем логично.

Будното в мен -
неосъщественото - То иска.


©    nada - Надежда Григорова 

важното е усещането за тревожна трева и вятърна вяра, будността на духа - безпокойството като име на Михал, Годо - гоним или пък чакаме, същественото, смисъла е хоризонт, дъга, мираж...е, да вървим!:)

да те държи жив:))

надявай се, е казал Сенека Груев от Каспичан, момичета...