Тези, които избирах да мислят вместо мен
всеки ден поставяха дуло
върху слепоочието на надеждата ми.
Стреляха.
И тя, сляпата, умря.

Тези, които избирах да управляват живота ми
всеки ден слагаха дуло
върху слепоочието на моята вяра.
Стреляха.
И тя, пропукана - кърви.

Тези, които избирах да се хранят от моя залък,
всеки ден допират дуло
до слепоочието на моята любов.
И стрелят.
Стрелят.
Стрелят.

Те, клетите, не знаят, че любовта
е несътворима и неунищожима.

Те стрелят.



©    nada - Надежда Григорова 





 

 


 
 
 

Всеки да мисли с главата си! Това е решението на въпроса.

са много хора, иначе щях да публикувам в "Лични дневници".
При всеки избор човек си мисли, че мисли с главата си.
И ето го резултата.
Поздрави!

И да не ги избираш, пак стрелят...

но това е единственият начин да покажа, че нямам нищо общо с тях. Както и да изразя погнусата си от техните властнически дела.

Винаги ще има "те" и то с малка буква, но важното е човек да запази себе си! А важното е, че любовта никой не може да изтрие от сърцето ти и тя винаги ще бъде извор на живот! Като птицата феникс!