Думите не са мои.
Те са на всички.
Единствено подредбата е моя.
И желанието някаква мисъл да произведа с тях.
  Следва.
  Душата ми, изгнаник сред хиляди души изгнаници в пустинята на вещи, сгради, коли, трамваи и тролеи. Пълни с хора - отиващи насам, а после натам. Старци, хукнали към нова промоция на застояли храни и напитки, дрехи и прочеее. Или към подмладяващ минерален извор с 5- литрова пластмасова туба...
Колите и каращите ги най-вече обезсмислят думите. Те бързат, бързат и нямат време за подобни глупости...
Та там, в тези трамваи, тролеи, коли и прочее улици, сгради, вещи, душите са пълни с малки радости и големи смърти, или обратното - песъчинки в пустинята...
Думите-изгнаници търсят подходящите думи за назоваване на всяка от песъчинките в пустинния пясък.
А вие нямате нужда от моите думи - песъчинки от вашата огромна, всепроникваща пустиня.
Думите я обезсмислят и обезсилват.
Вие искате пустинята  си.
С нейните вещи, улици, коли, трамваи и тролеи, които...



©    nada - Надежда Григорова 



 

Поздрави
Валя

А трябва. И макар да не обичам думата "трябва", тук тя е на мястото си..
Подрави!

Посланието остава, каквито и да са думите.

и думите с посланието също

много силен текст... въпреки че, може би, е повече от текст - изповед за смисъла на езика. Но нима изповедта също не е текст!? :)))))

ние явно използваме думите, за да правим оазиси;)

И благодаря!

и явно, и тайно...

Една песъчинка от моята пустиня:
Здравей!:))

Здравей! - отвърна една песъчинка от моята и се усмихна ...

нужда от думите,твоите :)

Благодаря ти много! И сърдечно!

са си намясто,казват истини.Поздрави!:)

Малко истини сред много лъжи...