На 11 февруари от 19 часа в Склада на улица Бенковси 11, пресечка на Дондуков в посока Сточна гара ще докарат портокали. Знам го от достоверен източник.
И ръкописната книга "12:21" в 21 екземпляра ще докарат ведно с портокалите.
Четири портокала вървят заедно с една книжка, която струва 12,21 лева.
Без портокалите.

Заповядайте!

И съвсем сериозно - пак в петък, пак на 11 февруари, пак в Склада на улица Бенковски 11 ще представяме ръкописната книга "12:21" - поезия от Зорница Николова, Нада - Надежда Григорова, Татяна Цветанова, Станислава Станоева и Румяна Райкова - Руми Райк



За клуб12, ръкописите и портокалите Съчинени във времето, създадени в движение, запалени от любовта, от нещо,

каквото и да е то, но няма баркод...Няма роля, няма маска или философия. Вярваме, че това нещо е добро, че няма излишни букви     и числа. 12 не дава отговорите - сам ще ги намериш.

Клуб12 е дамски, но не феминистки. Свързва ни любовта към изкуството.

Вероятно сме "Нещо като нож, нещо като цвете, изобщо като нищо на света", но не по Сароян, а по ухание на портокал в януарска утрин, разделен на пет парчета.

Клуб12 се роди в столично мазе, което нарекохме "Мазето на света", на 10ти януари 2010г., по сън на Руми Райк,  и бе прегърнат от тези, които са го сънували също.   

   
Нашият дебютен проект "12:21", е по-особен поглед към книгата, намигване и провокация.

Рециклирани сънища върху рециклирана хартия. Ръкописи.

Спомен за тетрадките, в които сме писали първите си стихотворения.

Поезията е онзи мил портокал, в чийто сок ще потопим ръцете си. 

Една вечер със Зорница, Нада, Таня, Станислава и Руми -

5-те парчета на портокала:

   

Нада (Надежда Григорова)

 

На 19-тият ден от август, в година, все едно коя съм се родила –

една събирачка на ветрове във вятърни мелници. И на бури в чаша вода.

После ги пропилявам на вятъра - онзи, който разпалва огньовете.

И играе на цунами с водата. В чашата. И така...Все още...

Без да зная докога. И докъде.

 
Сти

       хо

           тво

                 ре

                      ни

 

Пустота и             е-е-е-ех!                                                         

малко думи                 

                      ни

                 ре

           тво                                                  

       хо

Сти              

...................


Зорница Николова

 
Зодия Везни, елегантна, обича дъжд, черен шоколад и думи.

Понякога спи от вътрешната страна на вятъра и се гримира в лилаво,

в точен френски акцент.

Събира цифри, определения и музикални компилации в стил jazzamore.

Все още учи...

правилното отношение към дъжда

 
дъждът на  този остров

винаги е макарони 

и десет

внимавам в обиколки

усмивки 

тенджера с капак

и други емоционални аксесоари

съм принцесата с инициали в името

достойни за официално представяне

на корица Vogue

или  друго подобно предаване с мисловна  сила

ще те запомня от третия път

ако си пустиня

и имаш ясна визия за

див лебед плуващ из табла на легло живяло

преди мен

преди теб

в сезон започващ любов и свършващ море

съм замразена девет седмици  и половина

добре

казвай ми Смело Сърце

ще се стека ванилово  по дланите ти

ако това е мястото

дълга съм

като предговор на роман с 800 страници

с позлатен лотос и несъвършенства

само аз спирам дъжда

на това небе побеляло от мръкване

знаеш  ли

знаеш  ли

макарони на този остров

е

десет

говори ми само

в бъдеще време

 

...............

 
  

Таня Цветанова

 

Ставаме подвластни на думите в мига, в който се родим. Една от

страстите. Останалото е дъжд, пръстите на вятъра и тревогата в очите.

Останалото е топлината на кафяво и отражението на светлината в

него. Останалото е синьо и смехът, извиращ от жълтите му точици.

Останалото са дървета, в които заспива тишината, птици и много небе.

...Останалото е животът, който ни ражда всеки ден...движението

на мисли и...аз.

  

Картичка

 

Сезонът бил самоубийствен,

казват.

 

Тук

само лодките си спомнят минали сезони.

Зимата, например.

 

От периметъра на дългото пространство 

откриваш само вятър, сол и пясък.

 

И всеки ден

тревите режат с нож плътта на този бряг,

от който никой не отплува.

 

Акулите – кристално ято врани -

ревнуват.

До смърт захапват прилива.

 

Невинните вълни отскубват къс небе 

в предчувствия за незавръщане

през сухите сезони.

 

……………………………

 

Станислава Станоева

 

Обичам думите, те също ме обичат.

Словото е изкуството, чрез което най-добре изразявам себе си.

Хоби ми е да пътешествам не само по света, но и през човешката душа.

Автор съм на 3 поетични книги.

Живея и работя в Пловдив.

  

чужденката

 

гледам се в огледалото

       и си казвам

   не те познавам

но ще се смиля над теб

да поживееш в това тяло

 

.......................

 

Руми Райк

 

Родена в люта, януарска зима, в България.

Майка на своите състояния и книги, предимно детски.

Прави неща от глина, и такива от дъжд и вятър, но не задължително от дъжд на вятър.

Понякога се забравя между редовете и остава там, притихнала за дълго.

Търси я в процепите на дюшемето или на върха на планината.

Или изобщо не я търси.

  

 Очите ми- тези скръбни вдовици от кръста нагоре

  

Всичко това е заради

онази част от стъпалата ми

която върви срещу мен –

треперят камъните с избледнели ириси

състоява се танцът на вятърни сенки

въпреки протеста на миглите и белите дробове

си извайвам вечността във смирението и скулите

разликата между преспа и локва е незначителна

залезът ни нанизва на стръмният си гръб

никак не ми се говори когато не е известно

Who took the cookie from the cookie jar

след всички закуски с отчаяние

отвъд синият хълм прибоят се втурва

в кораловите рифове и засяда там завинаги

звездите са изстискани смокини

върху гримасата на любовта

сме черно-бели черно-бели тела и думи

 

Всичко това е заради

онази част от сърцето ми

която си позволи да липсва –

хълбоците на оживяването потъват в пясък

изравят се гладните чайки от нощните дюни

след всяко твое обичам те

арфите събличат траурните рамене

преглъщам сълзите си толкова обикновено

като някакъв планктон полепнал в гърлото

морето разпечатва с все по-дребен шрифт

кардиограмата на учестеното случване

разсипани в памучни процепи

ограничаваме зимите поради липса на криле

от погребения на светове на себе си да натежим

късно е без да мога да избегна нито щрих нито контур

от дъгата на която съм увиснала

сме черно- бели черно-бели тела и думи


Къде - София, клуб Склада, улица Бенковски 11
Кога  - 11 февруари 2011 година,петък, 19 часа
Какво - Представяне на ръкописната книга "12:21" от 5-те портокалови парчета.

Честита първа книга на вашия клуб, Нада!
Поздрави на всички!:))

Тюх, а в нашия регион кога ще гостувате, а?

Страхотни сте, Дами! Невероятно представяне, Нада! Поздрави!

С попътен вятър!:)

много и все добра вода се навтурне в пътя ви. Да откриеш Чудесник не е лесно, а цели пет на едно място е истински безценно!:)

за благопожеланията!