Прочетен: 1812 Коментари: 5 Гласове:
Последна промяна: 08.03.2010 12:39
или кратката история на една роза -
на приятелите, които срещнах тук
Ще ви разкажа как станах роза с история.
Растях си в малка градинка на голям градски комплекс.
Тъкмо леко бях разпъпила, когато рано сутринта се приближи един
мъж и внимателно ме откърши.
Как само се самосъжалих, че ме отделя от храста и от сестрите ми.
Какво щеше да стане с мен сега?
Човекът ме занесе в дома си. Натопи ме във ваза. Цял ден ме пръска с вода. Да съм свежа. И да не загубя аромата си.
С остриетата на моята самозащита го бодях - и за това ли ме откъсна, за да стоя в някаква си ваза?
Но след като се огледах и ослушах по-внимателно, разбрах, че той иска да ме поднесе на една девойка, художничка, за нейното първо участие в изложба.
А няма пари.
Раздразнението ми се изпари. Как се зарадвах само, че точно тази сутрин съм разпъпила, че съм ценна за него и то безвъзмездно, а не като скъпите холандски рози.
Бях единствената роза от този мъж за младото момиче.
Ароматът ми стана още по наситено червен, тайнствено привлекателен, такъв, какъвто е заложен в моя род от Създателя.
Вечерта тръгнахме – мъжът и розата.
На едно кръстовище за малко да ни стъпчат, И то на зелено. Такава лудница. Жената зад волана, която напористо караше насреща, ни гледаше с празния си поглед. За нея бяхме нещо незначително, което се движи пеша.
Но усещах от неговата длан, че това не е важно. Попивах щастието му, че има цвете за едно момиче, тръгнало с изкуството си да пренарежда този забързано унил свят.
В хладния сумрак на залата отпуснатите ми от жегата и праха на улицата листа, се съживиха. Макар и само една, ухаех за цял букет.
Мъжът потърси с поглед момичето, но не го съзря.
Тогава бавно ме постави върху нейното пано.
И си тръгна.
Чувах мислите му, как иска да и каже –
„Бъди, мило дете, чрез изкуството си бъди !”
Но аз бях там - розата, донесла неговото мълчаливо обожание.
И за да не бъда голословна, помолих пишещия моята история да сложи снимката ми.
Усещате ли лекия възторг около мен?
© nada - Надежда Григорова
11.08.2009 14:43
"Градът е прегракнал от глъчка и клаксони
и само в някаква свита галерия
сред пейзажи и стихове
свирят класика.
И времето спира временно -
за една ера".
Посланието е за него!
2. Къде отиваме насън?
3. Криле
4. Другото аз
5. hikari
6. Вкусът на портокала
7. Един професионалист за шистовия газ
8. Развратителното въздействие на администрацията върху духа
9. Кърт Вонегът
10. И още Кърт Вонегът - Синята брада
11. Стивън Кинг За писането: Мемоари на занаята
12. Блогът на Николай Тодоров - поет, преводач, писател