.
.
.

I. - II. - началото


ІІІ.

Мираж ли бил оазисът, към който тръгнали другите кучета?

Тяхната приказка започва пак с камилите. Водачът им отново ги накарал да отворят товарите. Там имало още съвети. Били предвидени всички случаи на бягство.
Керванът на кучетата стигнал до приказен оазис. Екнал весел лай. Палми, вода, цветя. Свежест! И много храна. Коктейли.
Някои веднага се гмурнали във водата. Други - в коктейлите.
Трети тръгнали да се разходят. Макар и уморени, те били любопитни. Обикаляли дълго. И, о, чудо! Опрели муцуни в картонен хоризонт. Бутафорен.
Разбрали хитрината на камилите, любопитните кучета пробили картона. И отново потеглили на път.
Тяхната приказка продължава.

IV.

Дълго вървели. Умората  им била нетърпима. И жаждата. Особено жаждата.
В далечината съзрели палми. Дали не е пак мираж на изтощените ни очи, се попитали.
Но въпреки съмнението окуражено  впрегнали последни сили, за да продължат.
Наистина бил оазис. На други кучета, от друг керван. Посрещнали ги. Нахранили ги и ги напоили. Позволили им и да отморят, но им дали да разберат, че това не е техният оазис.
С нови сили керванът на кучетата продължил. Дълги дни в търсене, отново жажда и умора.
И отново оазис. Вече знаели, че и тук ще ги посрещнат, но това не е техният оазис.
Тогава разбрали - трябва да си създадат сами оазис. И вместо да го търсят в дълго лутане, се заели да си го направят.

©    nada - Надежда Григорова 

защото ти ме радваш безкрай?

ще покаже сама има ли край.Та ние я живеем тази приказка.