Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
За този блог
Автор: trakietsadobri
Категория: Лични дневници
Прочетен: 814827
Постинги: 584
Коментари: 710
Гласове: 4141
Постинг
23.01.2019 13:49 - Из „Междуселски шеги и закачки от Казанлъшко“, очерк от Чудомир
Автор: trakietsadobri Категория: Лични дневници   
Прочетен: 702 Коментари: 0 Гласове:
4

Последна промяна: 04.01.2021 13:04

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Няколко цитата из  „Междуселски шеги и закачки от Казанлъшко“

Малко е писано у нас за хумора въобще, а още по-малко за хумора на българина. Интересувайки се по този въпрос, през различни времена съм записвал в бележника си мисли и изказвания върху хумора, като, за жалост, на доста от тях не съм отбелязал автора, нито откъде съм ги взел. Ето някои от тях:

Първото значение на думата хумор, според Хорнфелд, на латински било течност, сок. Това определение е добре дошло за нас, които се занимаваме с хумор. То оправдава до голяма степен нашите произведения, които, общо взето, са твърде течни и разводнени.

През следните векове с думата хумор в медицината означавали настроение, плод на здраво телесно и душевно състояние.

През XVIII век французите означавали с думата humeur лошо настроение, а немците със същата дума означавали добро настроение. След доста време последното (немското) определение се възприема от всички германски народи – от тях сме го възприели и ние.

   В речник на Футеков-Дорич хуморът е определен като зависещо от момента особено весело настроение, добро разположение на духа или почиваща на весело мировъзрение способност да се представят човешките слабости.
   В речника на Горанов-Попов същият е определен като „смес от духовитост и наивност, веселие и меланхолия, рязкост и чувствителност“.
Това са речниковите обяснения на думата.

   Човек е единственото същество, което знае да се смее. Децата напр. упорито търсят смеха, дори и тогава, когато той става за сметка на самите тях. Това се изисква от природата им. Смехът е нужен за техния растеж.
   Хумористичният писател често улеснява задачата на философа. Той спомага да разберем човешката природа по един приятен начин.
   Хуморът ни откъсва от дребнавото, от всекидневното, позволява ни, като се надсмиваме над себе си, да се взрем по-дълбоко в себе си.

* * *

[...]
* * *
   На някой, който писал против неговите календарчета, смешки и закачки, дядо Петко Славейков му отговаря по следния начин:
   „Какъв грях е да караш хората да се смеят? Не е грях, а е добродетел (себап), и то голяма добродетел го смятаме ний, ако с шегите си сполучим да разсеем някого, с подигравките си да постигнем и поправим някой недостатък и да спечелим една душа за народа си.
   Затуй ще се смее дядо ви Петко и ще разсмива другите. Да ги разплаква – не му дава сърце, защото знае, че и без това има много, които вършат тази работа, и по̀ им приляга да го разплакват.“
* * *

[...]
* * *
Хуморът е изкуство да живееш.
Той се сили да свърже трагедията на живота с неговата комедия (Хьофдинг[2]).
* * *
Аз се смея над човешките деяния, за да не плача над тях – е казал Бомарше[3].
* * *
Хуморът е двулицев Янус, който с едното си лице се смее на плача на противоположното лице.
* * *
Веселието, казва Гогол, се обръща в печално, ако само по-дълго се застоиш пред него.
* * *
Да се смееш над собствените си недъзи е повелителна нужда на чистите съвести – е казал пак Гогол.
* * *
[...]
* * *
[...]

(Публикуван във в. „Народна култура“, III, бр. 19–20 от 9 и 16.V.1959 г.)

Бележки
[2] Хьофдинг Харалд (1843–1931) – датски философ, от 1883 до 1913 г. професор в Копенхаген, автор на следните по-важни трудове: „Ethik“, „S. Kierkegaard“, „Humor als Lebensgefьhl“. ↑
[3] Бомарше (1732–1799) – френски драматичен писател.

............................
Струва ми се уместно да онагледя чувството за хумор на Чудомир като добавя и поне една от неговите удивителни картини – поне един от неговите шеговити нашенци.

image




Гласувай:
4



Няма коментари
Търсене

Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031