УСОЕТО в мен има око.
и то светлее,
сякаш езеро в шепите на Рила.
дръзва небесата да преброди
за парченце правда.
и лъчи, и се вълнува,
преподрежда вътрешното слово
в тичинките на глухарче и синчец,
в дълбините на чукари.
ветрове издишват стихове,
в пазвата си
мъглявини отглеждат,
опознават себе си.
не искай да съм друга!
когато ме докоснеш,
капчица вселена отлепят
ресниците върху дланта ти.
не искай да съм друга! 

Диана Я. Павлова