Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
10.06.2018 20:19 - Ървин Д. Ялом за несподелената любов на Фридрих Ницше
Автор: georgihadjiyski Категория: Изкуство   
Прочетен: 9459 Коментари: 3 Гласове:
6

Последна промяна: 10.06.2018 20:20

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

Ървин Д. Ялом за несподелената любов на Фридрих Ницше

 

Книгата „Когато Ницше плака”

Бях чел редица от опитите на някои от най-известните световни интелектуалци на изтеклия ХХ век за осмисляне и вербализиране по своему на идеите на Фридрих Ницше – Хенрих Ман, Стефан Цвайг, З. Фройд, Бъртранд Ръсел, К.Г.Юнг, ОШО…, и навярно затова когато излезе българският превод на книгата „Когато Ницше плака” на Ървин Ялом, първоначално не проявих особен интерес. Гледах филма по нейния сценарий, който е сниман в Русе и въпреки, че бях впечатлен от фината романтика, реших да прочета книгата доста години след нейното издаване на български език. И понеже – учудващо – нямаше виртуално издание, си купих хартиеното.

А книгата се оказа много хубава…


image
 

Авторът Ървин Д. Ялом

Ървин Д. Ялом (р. 1931 г.) е съвременен американски писател от руски произход, автор на романите „Когато Ницше плака“, „Изцелението на Шопенхауер“, „Проблемът на Спиноза“, като и на редица други книги, в които представя своите авангардни идеи в сферата на екзистенциалната психология и психотерапията. Лекар по професия, той е професор в Станфордския университет и един от най-добрите американски психотерапевти. А всичко това безспорно спомага да представи един от най-критичните етапи в живота на Фридрих Ницше не само с невероятно психологическо проникновение, но и твърде талантливо и при това – четивно и разбираемо за широка аудитория от почитатели на литературата, психоанализата и ницшеанството.

 

Сюжетът на романа „Когато Ницше плака“

В „Когато Ницше плака”, на фона на живота в буржоазна  Виена от края на ХІХ век, Ървин Д. Ялом преплита по твърде интересен начин съдбите на реално живели и при това известни личности от онази епоха – предтечата на психоанализата, доктор Йозеф Бройер, руската психоаналитичка и писателка, превърнала се в муза на някои от най-великите европейски творци по онова време – Лу Андреас-Саломе, основателя на психоанализата – Зигмунд Фройд и разбира се – Фридрих Ницше.

И така… Какво се случва?

През есента на 1882 г. към доктор Йозеф Бройер се обръща неустоимо очарователната, млада, интелигентна, напориста и неприемаща никакви откази от мъже Лу Саломе, с молба да помогне чрез току що изнамереното от него лечение с думи на нейния приятел – още неизвестния философ Фридрих Ницше, който страда дълбоко и иска да се самоубие, което, ако бъде сторено би било невероятна загуба за германската и световната философия. Доктор Бройер поема случая... и се сблъсква с непробиваема съпротива от страна на своя пациент, яростно отхвърлящ всеки опит за терапевтична помощ извън болкоуспокояващите медикаменти, към които е сериозно пристрастен. Интелигентният и доказан професионалист доктор Бройер не се отказва лесно – докоснал се до естеството на страданието на Ницше, както и осъзнал гениалността на неговите идеи, той изобретява твърде новаторски терапевтичен метод, базиран върху размяната на ролите на лекар и пациент в процеса на споделяне чрез слово на болката, която се е загнездила и мъчи душата, като път за нейното осмисляне и превъзмогване със силата на разума. Постепенно обаче добре замислената ролева терапевтична игра се превръща в реалност – лекарят става истински пациент, а болният – лечител, при това – успешен и в крайна сметка – и двамата излизат доста по-здрави и силни след медицинския експеримент.

 

Героите

Използваният литературен подход, както и психологическата наситеност на образите в романа, придават уникално усещане за действителност и живост на случващото се, макар че описаните събития никога не са станали, а срещите между  живелите по едно и също време герои не са се състояли.

В книгата доктор Йозеф Бройер – около четиридесет годишен, е изключително добър и уважаван виенски лекар, но макар и както повелява еврейската традиция да е женен, при това за богата и много красива съпруга, с която имат и вече поотраснали деца, изпитва болезнени чувства към своята бивша пациентка – Анна О., на която е приложил авангардната терапия със слово и лечебна хипноза. А това, съотнесено към морално-етичните норми на лекарската професия, както и към добре представените в романа симптоми на т.нар. „криза на средната възраст” и проектирано към неизживяната мъчителна психотравма от детството му, свързана с ранната загуба на неговата майка и проявяваща се в натрапчив сън с едни и същи символи, води до тягостна обсесия под формата на изпепеляваща страст – невъзможна любов към Анна.

Ето защо доктор Бройер има личен интерес към намирането на ефикасно лечение на несподелената любов…

Лу Саломе е само на 21 години – интелигентна, млада, красива и разглезена дъщеря на руски генерал, която макар и наскоро пристигнала в Европа, вече се е забъркала в сложен триъгълник на абсурдни взаимоотношения с философа Фридрих Ницше и приятеля му Паул Рее. Нещо повече. Тя вече е отхвърлила предложението за брак, направено от Ницше, отхвърлила е и любовта му и се е отдала на Рее, а това е причинило невероятно страдание и отчаяние на твърде чувствителния и вече неизлечимо болен бъдещ гений на германската философия, който й пише писмо след писмо, изпълнени със суицидни мисли. Бидейки достатъчно умна за да почувства, макар и навярно без да е в състояние да осъзнае в пълнота гениалността на Ницше, както и на ясно с тягостната мъка, която му е причинила и разбрала от своя брат за току що изнамереното лечение със слово от доктор Бройер, тя използва своя чар за да го накара да се заеме с лечението.

Фридрих Ницше вече е бивш преподавател от университета в Базел, написал е "Раждането на трагедията от духа на музиката" (1872), "Човешко, твърде човешко" (1878-1880) и "Веселата наука" (1882) и въпреки, че култовите му произведения са все още недостигнали до своите читатели, той се е самопровъзгласил за апологет на новия морал на силата, на сочещия пътя към свръхчовека, за отрицателя на всичко старо, слабо и болно – при това – въпреки наличието на своите тежки психосоматични заболявания. С други думи – той е гений, което разбира много добре и доктор Бройер, четейки предоставените от Лу Саломе книги и докосвайки се до вербализиранити му идеи в процеса на лечение.

Самият Ървин Ялом използва твърде интересен исторически, биографичен и психологически подход за да представи във възможно най-голяма пълнота литературния образ на своя герой – Ницше е сериозно болен, като поставяните диагнози и назначаваните терапии от неговия лекар са точно такива, каквито са били присъщите на онова време; диалозите между философа и лекаря са само върху книгите и идеите в тях, които са вече публикувани; дори и внимателно подбраните афоризми са точно от тези книги. Авторът на книгата си позволява творческа интерпретация, разбира се базирана върху ницшеанството, единствено и само по отношение на представената уникална лечебна методика за превъзмогване на страданието чрез слово и осъзнаване, както и най-вече – на предполагаемата силна съпротива, твърдост и неподатливост на Ницше по отношение на психоаналитичната терапия.

Зигмунд Фройд – създателят на психоанализата, който сам твърди, че я е разработил, използвайки някои от идеите в книгите на Фридрих Ницше, в романа има твърде маловажна роля на млад, но умен лекар, ученик на доктор Бройер, пред когото обаче се очертава светло бъдеще, ако послуша съвета на своя покровител и се ожени за богата съпруга, при всички рискове някоя несподелена любов да изпепели сърцето и душата му…

Останалите герои са епизодични, макар и изваяни с безспорен литературен талант, като техните съдби се преплитат със съдбите на основните герои в романа.

 

Несподелената любов на Фридрих Ницше

Ако има някой, който да не е преживявал повече или по-малко мъчителните симптоми на несподелената любов, то той навярно принадлежи към завидно малката общност на истински щастливите хора на Земята, просто защото любовта е най-ярката изява на изконния човешки стремеж към безсмъртие, а нейното отхвърляне – равно по сила негово отрицание.

Безспорно Ървин Д. Ялом – блестящ практик–психотерапевт, познава добре както патологията на това особено неприятно човешко състояние на отхвърленост и съпровождащата я безнадеждност, така и повече или по-малкото успешни и изцяло неуспашни опити за неговото превъзмогване. А житейската орис на самия Фридрих Ницше го превръща в едно от най-ярките олицетворения в човешката история на сякаш вечното преживяване на несподелената любов – в истински неин мъченик. Ето защо той се явява и изключително подходящ герой за представяне на нейните несравнимо тежки поражения върху човешката личност, а творчеството му – за една макар и твърде сурова школовка за тяхното надмогване, както и за намиране на обяснения на почти патологичното му, но разбира се – само епистоларно женомразство.

В „Когато Ницше плака” Ялом се спира бегло върху случилото се между Лу Саломе и Фридрих Ницше. За сметка на това блестящият анализ на мъчителните преживявания в интровертния свят на Ницше би могъл да бъде причислен към класиката и в художествената литература, а и в психологията. Творческият подход, който използва авторът е не по-малко интересен – насладилият се на пълнотата на любовта в цялата й възможна гама – от лично чувство, през споделянето му в брак и създаването на деца доктор Бройер, в един момент бива обсебен от изпепеляваща страст към неговата пациентка Анна О. и раздиран от морално – етичните скрупули на своето съсловие, трескаво търси начин за освобождаване от обсесията, като така – желаейки да помогне на обсебения като него Ницше, той просто иска да помогне на самия себе си. От двамата Фридрих Ницше е в несравнимо по-неизгодно положение, а това навярно дава нужната смелост, сила и мотивация на доктор Бройер да замисли и започне уникален терапевтичен експеримент, който обаче се сблъсква с непреодолимия защитен психичен механизъм на Ницше, основан върху яростното отрицание на съществуващия проблем, непоколебима твърдост и изключителна интелигентност по отношение на предварителното разгадаване на всеки опит за чужда намеса във вътрешния интимен свят.

В крайна сметка с разменени и разменящи се роли на лекар и пациент, съвместната терапевтична дейност на двамата довежда до създаването или по-точно до преоткриването на психотерапевтичен начин за освобождаване от обсесията на несподелената любов, който Ялом е представил приблизително в следния вид:

- демонизиране на обекта на любовта – представянето й в най-мрачни възможни краски;

- обективизиране на вътрешното чувство с оглед освобождаване от него – чрез писане, чрез говорене, чрез споделяне – при това – в негативен аспект;

- бягство от вътрешното чувство – дори и посредством суицидни мисли;

- изместване на мисълта от обсесията към значителни или дори незначителни неща;

- осъзнаване и осмисляне на факта, че чувствата на любимото същество не са уникални, насочени само към обичащия го, а лесно могат да бъдат пренасочени към всеки друг…

Дали тази система е работеща и универсална? Ървин Ялом, който я описва посредством диалозите между философа Ницше и доктор Бройер, не дава ясен отговор. След нейното провеждане обаче и двамата са някак си по-цялостни и продължават своите житейски пътища – Фридрих Ницше към сътворяването на най-значимото си произведение – „Тъй рече Заратустра”, а Йозеф Бройер се завръща към своето семейство и професията си…


image

 

Филмът

Филмът „Когато Ницше плака” по едноименния сценарий представя един много по-романтичен и наситен с чувственост сюжет, за което спомага и добрата игра на актьорите Арманд Асанте, Бен Крос и Катрин Уиник. Той съдържа и редица допълнителни сцени от живота и творчеството на Фридрих Ницше, които допълват по уникален начин образа на гения на германската философия.

При всички случаи – заслужава да се гледа…


image


image

Афоризми от книгата

„Човек, който може да отнеме живота си, е вече мой пациент и аз трябва да му отдам цялото си внимание.”

„Целият ми живот се е превърнал в пътуване и започвам да осъзнавам, че единственият ми дом, единственото познато място, към което винаги се връщам, е болестта ми.”

„Болестта засяга тялото ми, не мен. Моята болест и моето тяло може да са част от мен, но аз не съм част от тях. И двете трябва да се преодолеят, ако не физически, то метафизически.”

„Обикновено най-важният въпрос е този, който не се задава.”

„Не истината е свята, а търсенето на собствена истина.”

„Аз обичам онова, което ни кара да бъдем по-големи от това, което сме.”

„За психолога личните страдания са благословия – тренировка за посрещане на страданията на самото съществуване.”

„Има причини отвъд причините.”

„Отчаянието е цената, която всеки плаща за себепознанието.”

„След като човек не може да получи истинска помощ от друг, то той трябва да намери сили да помогне сам на себе си.”

„Проблемът не е в това, че сексът съществува, а в това, че заради него изчезва нещо друго. Нещо по-ценно, неизмеримо по-ценно. Похотта, възбудата, сладострастието – това са роби! Хората от простолюдието живеят живота си като свине, които се хранят от коритото на похотта.”

„Духът на човека се изгражда от изборите, които прави.”

„Човек прощава на приятелите си по-трудно, отколкото на враговете си.”

„Всички сериозни мислители размишляват за самоубийството. Това е успокоението, което ни помага да преживеем нещата.”

„Да преподават философия и да я използват в живота са две много различни начинания.”

„Лекарят, също като мъдреца, трябва първо да излекува себе си.”

„Учителят трябва да бъде извисител.”

„Животът е проблясък между две еднакви празнини: мракът преди раждането и мракът след смъртта.”

„Мечтая за любов, в която двама души споделят една обща страст в търсене на по-висшата истина. Може би не трябва да го наричам любов. Може би истинското му име е приятелство.”

„По-лесно е да се справиш с лоша репутация, отколкото с лоша съвест.”

„Без значение кой е до него, човек винаги умира сам.”

„Тайната на добрия живот е първо да пожелаеш това, което е необходимо, и след това да заобичаш това, което си пожелал.”

„Великите хора трябва да понасят огромна болка.”

„Истината също е илюзия, но илюзия, без която не можем да оцелеем.”


 



Гласувай:
6



1. seasonofthewitch - Изглежда се очертава забележит...
10.06.2018 22:19
Изглежда се очертава забележителна книга. Заинтригува ме. Заинтригува ме и филмът заради актьорския състав. Ще им обърна внимание.
Поздрави. :)
цитирай
2. georgihadjiyski - Благодаря,
10.06.2018 22:34
Наистина и книгата, и филмът си заслужават времето, което би им се отделило.
цитирай
3. seasonofthewitch - Непременно ще я купя.
11.06.2018 05:58
Непременно ще я купя.
Благодаря за постинга.
:)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: georgihadjiyski
Категория: Технологии
Прочетен: 2303918
Постинги: 382
Коментари: 550
Гласове: 3359
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031