Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
17.10.2017 14:56 - Преса
Автор: nadagr Категория: Изкуство   
Прочетен: 662 Коментари: 2 Гласове:
10

Последна промяна: 24.10.2017 17:10

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
.
.
.

Както всеки ден, без три-четири празника в годината, той отваряше металната кутия, която изпълняваше ролята на будка за вестници и списания. Тях в предутринния мрак му доставяха от печатницата.

Павилионът беше метър на два. Плотът заемаше повече от половината място, а на другото той седеше превит на грубо скована дървена пейка и продаваше добри и лоши новини.

Вършеше работата си отзивчиво,в неизменно добро разположение на духа. Не подминаваше никого с вяли или небрежни думи и жестове. Често постоянните консуматори на пресни журналистически продукти, предлагани в металната обител, спираха на разговор. Споделяха с него  притесненията или  радостта си. Той се притесняваше или радваше с тях. Това като че ли ги облекчаваше. А споделена, радостта им ставаше двойна.

Кожата на лицето му беше постоянно зачервена и възпалена – зиме от студа и жилещия вятър, лете от жегата и  парещия вятър, които ламаринената кутия усилваше. Той като че ли не ги усещаше. Изражението му беше озарено от тихата искряща усмивка на човек, удовлетворен от това, което прави. Коментираше събитията на деня със своите клиенти, негодуваше от мерзостите и искрено се радваше на сполуките.

Повечето потребители предпочитаха светските новини за така наречените задгранични и местни звезди на шоубизнеса. Техните полу-истински или изцяло измислени истории за сватби, забременявания, изневери, пътувания до екзотични места и прочее житейски баналности пълнеха страниците на жълтата преса. Той така и не можеше да проумее защо точно жълтия цвят беше избран за нейното обидно означение - та той  е цветът на мъдростта. По-добре да бяха нарекли тези издания лайняни, а може и с културното и засукано екстрементални – размишляваше, докато сутрешната опашка ги купуваше в комплект с такива, подходящи за съответната възраст – с политически фикции или със съвети за здраве и вечна младост. Те се харчеха наистина сериозно – по стотина и повече бройки дневно срещу седем за един от вестниците, в който се поднасяха относително верни новини. Толкова бяха неговите читатели в този квартал.

Когато четеше или обсъждаше повърхностната и добре харчеща се преса, макар да беше наясно как в нея деформират фактите, той като че ли участваше заедно със знаменитостите в звездните им дела. Така внасяше разнообразие и известно лекомислие в монотонността на работния ден, което ще рече –  в повече от две трети от своя живот. 

Около металната барака живееха улични псета - едри и охранени. Бяха го последвали от предишното му работно място - навесът на неговия работодател беше изместен от  веригата „Лаф-ка“ за преса, алкохол, цигари и други благини, собственост на влиятелни и недосегаеми интереси. Пред нейните лавки не се редяха опашки и лаф не ставаше.

Сутрин две от кучетата, с големина на лъвове, стояха от двете страни на желязната барака и  пазеха своя другар по съдба. Макар да живееха на открито в сковаващия студ или в жарещата жега, около него те се чувстваха приютени, спокойни, закриляни. И отдаваха същото на човека, който дванадесет часа от своето пребиваване в едно денонощие доставяше и продаваше новини и клюки на жадните за чужд живот хора. Човекът, който в тъмното сутрин подаряваше Добро-то утро, който в тъмното привечер изпращаше своите посетители с Приятна-та вечер.

Неговият поздрав правеше стъпките  по-уверени, а настроението - с няколко градуса по-топло.

 

© Nada - Надежда Григорова 

 

 



Тагове:   Надежда,   нада,   григорова,


Гласувай:
10
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. lion1234 - ,,...монотонността на работния ден...''
23.10.2017 22:44
Ето тук наистина се почувствах ,,пресован''! Защото колкото и да е арогантна, студена и брутална пресата на ,,Лаф-ка'', тя все пак е видима - отсреща, ,,на ъгъла, на тротоара''. А пресата на ,,монотонността'', тази тиха, невидима, тайнствена и загадъчна сила, обсебваща ,,повече от две трети'' от живота ни, е истинската, смазваща ни с мащабите на сивотата и прозаичността си преса. И когато срещите и непринудените разговори с околните те облегчават поне за малко от тежкия товар на Всекидневието, ти наистина се чувстваш щастлив, подобно на описания вестникопродавец. Какво да кажем обаче за всички онези, чиято единствена комуникация е...телефонът, за онези, изгубили и способност, и желание за пряк, жив, непосредствен контакт? Просто не ми се мисли! Отивам на лаф при вестникаря!
цитирай
2. nadagr - Здравей, lion1234!
24.10.2017 17:03
lion1234 написа:
Ето тук наистина се почувствах ,,пресован''! Защото колкото и да е арогантна, студена и брутална пресата на ,,Лаф-ка'', тя все пак е видима - отсреща, ,,на ъгъла, на тротоара''. А пресата на ,,монотонността'', тази тиха, невидима, тайнствена и загадъчна сила, обсебваща ,,повече от две трети'' от живота ни, е истинската, смазваща ни с мащабите на сивотата и прозаичността си преса. И когато срещите и непринудените разговори с околните те облегчават поне за малко от тежкия товар на Всекидневието, ти наистина се чувстваш щастлив, подобно на описания вестникопродавец. Какво да кажем обаче за всички онези, чиято единствена комуникация е...телефонът, за онези, изгубили и способност, и желание за пряк, жив, непосредствен контакт? Просто не ми се мисли! Отивам на лаф при вестникаря!


Отново твой коментар, който доразвива моя текст. По-точно - подтекст.
И много добро решение - "на лаф при вестникаря".
Бъди здрав!
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: nadagr
Категория: Изкуство
Прочетен: 766252
Постинги: 248
Коментари: 1740
Гласове: 39504
Календар
«  Февруари, 2018  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728