Постинг
13.09.2015 23:18 -
Дали
.
.
.
.
.
неосъщественото
е по-болезнено
от осъщественият провал
да не видиш никога очите
в които грее усмивката
или сълзата
да не докоснеш никога ръцете
които ще те стоплят
или ще те разхладят
да не допреш рамо до другото рамо в сила
или в слабост
непрежалимо Е
и не стигат всички животи на всички планети
за да срещнеш тези очи
да целунеш тези ръце и допреш рамо до другото рамо
Не болка
Отричане е
Неосъщественото
© nada - Надежда Григорова
Неосъществената надежда - боли
Осъщественият провал - боли х 2
С мисъл, смислено и аз съм съмишленик...
Поздрав!
цитирайОсъщественият провал - боли х 2
С мисъл, смислено и аз съм съмишленик...
Поздрав!
monaliza121 написа:
Неосъществената надежда - боли
Осъщественият провал - боли х 2
С мисъл, смислено и аз съм съмишленик...
Поздрав!
Осъщественият провал - боли х 2
С мисъл, смислено и аз съм съмишленик...
Поздрав!
Осъщественият провал може да провокира нещо градивно.
Неосъщественото засяда в гърлото на времето.
Не надеждата, част от същността на съществото бива отречена.
Така го преживявам аз.
Бъди здрава!
Ой, че трудно да се прецени кое е по-болезнено - неосъществената надежда или провала. Ако е имало надежда и после провал, човек ще има повече преживявания и повече опит. Ако пък в началото е било хубаво, а после всичко се е сгромолясало, човек придобива още по-голям опит. В един момент ще придобие мъдрост и ще се радва на всяко преживяване, ще може да оцени краткия хубав момент, осъзнавайки неговата преходност.
цитирайhel написа:
Ой, че трудно да се прецени кое е по-болезнено - неосъществената надежда или провала. Ако е имало надежда и после провал, човек ще има повече преживявания и повече опит. Ако пък в началото е било хубаво, а после всичко се е сгромолясало, човек придобива още по-голям опит. В един момент ще придобие мъдрост и ще се радва на всяко преживяване, ще може да оцени краткия хубав момент, осъзнавайки неговата преходност.
Да, права си, когато все пак нещо се е случвало.
Но когато нищо от това, за което съществото е копняло, не се е случило, дори и сгромолясвайки се...
Ето, за това говоря.
Но много взех да обяснявам, излишно...
Поздрави!
първообраза на неосъщественото: да, зад него прозира отричането, т.е Нищото!
Е, любимият ни Шопенхауер ще ми дръпне ухото, но по-добре да се случи нещо, отколкото нищо. Все пак е хубаво, че ни е даден шанса да преодолеем провала на осъщественото.
Поздрави!
цитирайЕ, любимият ни Шопенхауер ще ми дръпне ухото, но по-добре да се случи нещо, отколкото нищо. Все пак е хубаво, че ни е даден шанса да преодолеем провала на осъщественото.
Поздрави!
lion1234 написа:
Тънко си доловила първообраза на неосъщественото: да, зад него прозира отричането, т.е Нищото!
Е, любимият ни Шопенхауер ще ми дръпне ухото, но по-добре да се случи нещо, отколкото нищо. Все пак е хубаво, че ни е даден шанса да преодолеем провала на осъщественото.
Поздрави!
Е, любимият ни Шопенхауер ще ми дръпне ухото, но по-добре да се случи нещо, отколкото нищо. Все пак е хубаво, че ни е даден шанса да преодолеем провала на осъщественото.
Поздрави!
Както винаги коментарът ти импонира на текста до съвършенство. Харесва ми твоето философско чувство за хумор.
Благодаря! И бъди здрав!
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
Блогрол
1. ignatkan
2. Къде отиваме насън?
3. Криле
4. Другото аз
5. hikari
6. Вкусът на портокала
7. Един професионалист за шистовия газ
8. Развратителното въздействие на администрацията върху духа
9. Кърт Вонегът
10. И още Кърт Вонегът - Синята брада
11. Стивън Кинг За писането: Мемоари на занаята
12. Блогът на Николай Тодоров - поет, преводач, писател
2. Къде отиваме насън?
3. Криле
4. Другото аз
5. hikari
6. Вкусът на портокала
7. Един професионалист за шистовия газ
8. Развратителното въздействие на администрацията върху духа
9. Кърт Вонегът
10. И още Кърт Вонегът - Синята брада
11. Стивън Кинг За писането: Мемоари на занаята
12. Блогът на Николай Тодоров - поет, преводач, писател