Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
08.09.2014 16:13 - Командировка
Автор: nadagr Категория: Изкуство   
Прочетен: 1913 Коментари: 0 Гласове:
15



.
.
.

Този ден започна с нервно събуждане. Което беше последвано от изпуснат автобус.

„Започват командировъчните приключения ...” – си  каза жената наум.

Не можеше да закъснява, предстоеше и важна среща.

Около автогарата често дебнеха шофьори с частни коли за нелегален превоз. На цената на билета пътуването беше по-бързо, а понякога и по-удобно. Това  зависеше от  шофьора.

Този се случи алчен.

Настани максималния брой пътници – трима отзад, един отпред.

Тя, види се, беше позакъсняла. Мястото до шофьора беше заето от млад мъж около 30-те. Зад него, до прозореца вече се беше полу-излегнал възрастен мъж с восъчна кожа над 70-те. Оставаха средното и това зад водача на колата. Тя се обърна към третия, мъжага над 40-те - ако е възможно, да заеме мястото в средата. Беше най-неудобното в колата - повдигнато и с механизми за колани. Той я погледна изпод вежди и изръмжа нещо неразбираемо.

Ясно, тя ще е там.  Нямаше връщане назад. Е, можеше да се откаже - срещу цената на шофьорските ругатни.

Опъването на нерви за тази сутрин и беше достатъчно.

Настани се - все пак беше най-слабата от всички. И жена – естествено, тя трябваше да отстъпи.

„Това е манталитетът на голяма част от  сънародниците ми -  жените да се жертват заради мъжете. Във всички ситуации.” - мислено анализираше, за да може да приеме положението си тя - „Кавалерството за тях е не само непознато. То е забранено. Още от деца майките и бабите обсипват с пресилени грижи и внимание мъжките си рожби, като по-ценен човешки вид.

Това в по-късна възраст се превръща в  съпътстващия моето пътуване мъжкарски манталитет. Все още жилаво устойчив... Трудно се отстъпват завоювани жизнени територии, узаконени от майчини правомощия.”    

Жената не можеше да опре гръб назад. Закопчалките за колани силно я притискаха сред смесена неописуемо мъжка миризма от три поколения.

Притисната като куче, поведено на лов от група нахъсани ловци.

Приключенско до последния атом на въздуха в колата.

Пътят се виеше сред меки планински била. Зелената им заобленост донякъде неутрализираше придобиващата материални форми воня.

Наложи си да диша съвсем повърхностно. Сложи и големите слънчеви  очила, сякаш те можеха да я възпрат.

По едно време ръмжащият тип повдигна ръка и се поотмести към вратата благосклонно – ето, правя каквото мога. Тя оцени този неочакван жест с широка усмивка.

Изпод повдигната ръка се разнесе дълго отглеждан аромат.

Никой не искаше да се отвори поне с половин сантиметър прозорец.

Когато пристигна, в първата градинка жената в командировка седна на една пейка и заби лице нагоре - към ствола на голям явор.  

Трябваше да изкара сполетялото я от дробовете, от кожата, от косата, от дрехите си.  



©    nada - Надежда Григорова 






Тагове:   Надежда,   нада,   григорова,


Гласувай:
15
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: nadagr
Категория: Изкуство
Прочетен: 751321
Постинги: 247
Коментари: 1738
Гласове: 39082
Календар
«  Ноември, 2017  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930