Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
16.07.2014 16:30 - Не-разказ
Автор: nadagr Категория: Изкуство   
Прочетен: 3641 Коментари: 12 Гласове:
23

Последна промяна: 16.07.2014 18:48

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

.
.
.

Място на не-действие в този не-разказ е трамваят и околностите му - спирки и улици.
Участниците в тях са одушевени и не-одушевени не-герои. Нерядко  сменят местата си - неодушевените се одушевяват, може дори да се въ-одушевят. А одушевените се не-одушевяват. 
...
Не-писателката прекарваше всекидневно около два часа в оранжевия отвън и обезцветения му отвътре търбух. Повече, отколкото за писане.
В това не-време тя наблюдаваше света по трасето на трамвая, както и вътре в него – всеки ден един и не-същ.
Не-героите сами изникваха пред нея.
Оставаше само да ги не-опише.
Не-героично. 

Дали не е по-добре не-писателката да се нарече словослагателка. Подобно тези в старите печатници, които редят буква по буква, слово след слово в печатен текст. Да, за тях написан от някой друг.
Както и за нея текстът по-надолу идваше дума след дума, изречение след изречение.
Понякога мъчително, друг път задъхващо пръстите.
...
Всеки ден млада циганка чистеше фасове и боклуци по няколко от зачислените и спирки на трамвая. Всеки ден след нея се появяваха нови боклуци и фасове. От трамвая, а понякога и на спирката не-писателката наблюдаваше как красивата циганка с достойнство и изправен гръб събира отпадъците на онези, по-издигнатите, до чийто чистичък свят тя нямаше достъп.
Циганката чистеше така няколко месеца за сто и нещо лева, а после - отново на помощи за безработни.
Който беше измислил временната заетост, е бил голям садист - мислеше си не-писателката словослагателка, докато чакаше подвижното място на не-действие - държи те на къса каишка и ти подава трохи. Кара те да се чувстваш вечно благодарен за мизерията.
В този ъгъл на  „трудовата заетост”, с  изсмукани от пръстите програми, „благородният” социален мъчител, пардон чиновник, е натикал не-грамотността.  
Циганката имаше млад и също така красив съпруг циганин. Той обикаляше с каруцата и коня да събира не-потребни вещи и боклуци по тавани и мазета, или пък пластмасови бутилки от  контейнерите на консуматорите.
У дома циганското семейство пиеше отвари от шипки, трънки или киселици – все неща, които се намират в гората. И които не оставят след себе си тонове пластмасов боклук.
Това виждаше не-писателката в изправения гръб на красивата жена.
Младите цигани имат и малко момченце, вече ученик. Водят го редовно на  училище, въпреки съпротивата на старите.
Искат за детето си друго. Не това, което са те.
Тази упоритост още повече изправяше гърба на красивата циганка.
И тя бавно, елегантно и сериозно събираше небрежността и лошото възпитание на околните - същинска   кралица на боклука.
...
При сутрешното не-действие - пътуване към невротичността на деня, в мизансцена участваха и не-одушевени не-герои - рекламните пана по трасето.
Мъж с тестостеронов поглед рекламира нещо за проста-та-та-та.
Жена със запечен стомах яде кисело мляко, в което има не-мляко, от което на корема и цъффа усмивка - изрисувана и не-одушевена.

Не-дооблечено момиче предлага зимни ботуши.
Не-изчерпаеми лица на стари и нови политически фалшификатори „обещават себе си на Отечеството”, докато правят обратното.
Декорите се сменяха според сезона и  не-обходимостта на деня.
Особено силно и някак болезнено, паната просветваха в сутрешния сумрак на зимната или есенна мъгла - със съблазнително ярки цветове, с прелъстителните погледи на знойни красавици и красавци.
От тях пътникът-статист в трамвайния театър, игран само от статисти не-герои, ставаше още по-потиснат и скапан. Натъпкан сред също толкова потиснати и скапани спътници-статисти в плътна маса.  

Често на една от спирките можеше да се види изящния гръб на жена, която рови в кофа. С дълги сплъстени коси, но с глезени, в които танцът още живее, макар и в протрити и оръфани обувки, загубили форма и цвят. Всяко движение при навеждане към кофата, изправяне с нещо намерено и отново навеждане към торбата с клошарските ценности, беше плавно, ритмично изискано и доставящо наслада за очите. Всъщност само за очите на онзи, който можеше да различи зад клошарския и вид балерината.
Не може да се каже бивша. Ясно защо не може – танцът оформя не само тялото, но и личността. И с него се умира.

Подвижната сцена на не-действието
предоставяше на своите не-герои статисти гледната точка „отгоре”.
С нея те можеха да се разсейват, пътувайки дълго и бавно. Особено на светофарите, където в низините се точеха в защитените си лични пространства хората с автомобили.
Пътникът в трамвая можеше да се забавлява, наблюдавайки как те правят не-ща, сякаш никой не ги гледа - бъркат си в носа, почесват се, ядат или говорят по телефона ядосано.
И други такива... Не за пред хора.
Понякога някой от тези „отдолу” се сепваше, погледнал нагоре към очуканото оранжево място на не-действието. Заставаше като пред публика  важно и сериозно зад волана.
На него или на нея им беше не-възможно с позиция „отдолу” да докарат пренебрежителен поглед, когато уловяха нечий чужд „отгоре”. Трамвайният не-наблюдател можеше за не-миг да се почувства победител. Над тези, които не можеше да достигне по статус.
Ако имаше възможността за защитено ламаринено лично пространство,  би  ли избрал тягостното, вмирисано и претъпкано обществено.
В този кратък не-миг обаче той беше “отгоре”.
И в него можеше да забрави не-тактичното докосване отляво, силния говор на седналия отзад или вонята на този отпред.
...
За това как одушевеното се превръщаше в не-одушевено, овехтялото пространство на не-действие предоставяше богат  материал.
Често в него се случваха колизии.
Не-съмнено.
Ако някой одушевен все още статист се осмелеше да възрази срещу блъскането, тъпкането, настъпването и прочее преживявания с висок емоционален градус и отрицателен заряд, се намираше някой – съвсем не-въ-одушевено да изсъска:
«Като не искаш да те блъскат, вземи си такси. »
Това по обратната логика означаваше - тук сме само мизерници.
Тази само-не-поносимост трябваше да се излее. Върху имащия куража да възразява.
Друг израз, характерен най-вече за жени с единия крак в зрелостта, а с другия все още в младостта - след като не-тактично са блъснали с чантата си  жена на възрастта на майка си или баба си, да отвърнат с непоносимост в погледа:
«Не съм ви докоснала дори. Омръзна ми от истериите на не-до...»
"Не-до..." означаваше сексуална не-задоволеност.
Така те сами  поставяха диагнозата си. 
За околните осигуряваха зона на не-комфорт за целия ден или за цялата вечер. В зависимост от посоката - дали трамваят ги отвеждаше към работните места или  ги довеждаше до дома им.
А движещото се място на не-действието се изпълваше за пореден път с душната тягост на натъпканото с не-одушевеността на жив колбас пространство.


©    nada - Надежда Григорова 







Тагове:   Надежда,   нада,   григорова,


Гласувай:
23
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. marcusjunius - Хубав текст.
16.07.2014 22:47
Хубав текст.
цитирай
2. dressy - :)
17.07.2014 08:46
Vse Po dobra! Udovolstvie e da te cheta oshte i oshte!
цитирай
3. nadagr - marcusjunius, здравей!
17.07.2014 11:36
marcusjunius написа:
Хубав текст.


Благодаря!
цитирай
4. nadagr - Зорнице моя,
17.07.2014 11:37
dressy написа:
Vse Po dobra! Udovolstvie e da te cheta oshte i oshte!


Удоволствие е за мен, че е удоволствие за теб.
Това е като змията, захапала опашката си - Съвършенство!
Дай Боже всекиму!
цитирай
5. martiniki - не,
19.07.2014 20:17
разказ и не само, мислех си доколко трамвая може а бъде на място за писане...все пак два часа са това
в едната посока - наблюдател, в другата - писател!
цитирай
6. nadagr - martiniki, да, Марти,
20.07.2014 15:42
martiniki написа:
разказ и не само, мислех си доколко трамвая може а бъде на място за писане...все пак два часа са това
в едната посока - наблюдател, в другата - писател!



в трамвая предимно наблюдаваш.
Няма място за писане.
Просто снимаш и после проявяваш.

Бъди здрава!

цитирай
7. osi4kata - радвам се,
22.07.2014 02:08
че прочетох. Чест и почитания! :)
цитирай
8. neophyte - За първи път в този блог
22.07.2014 15:19
Чудесен не-разказ! Сякаш и аз се возих с вас в този трамвай. Уж нищо особено не става, а колко много успявате да кажете с този ваш гъвкав, но без излишни заврънкулки и нарцистични пози език! Истинско удоволствие и повод за размисъл... Благодаря, Надежда!
цитирай
9. nadagr - osi4kata, Руми,
23.07.2014 11:29
osi4kata написа:
радвам се, че прочетох. Чест и почитания! :)


И за мен е радост!
Благодаря ти!
цитирай
10. nadagr - neophyte, Благодаря!
23.07.2014 11:30
neophyte написа:
За първи път в този блог
Чудесен не-разказ! Сякаш и аз се возих с вас в този трамвай. Уж нищо особено не става, а колко много успявате да кажете с този ваш гъвкав, но без излишни заврънкулки и нарцистични пози език! Истинско удоволствие и повод за размисъл... Благодаря, Надежда!


Благодаря Ви за оценката!
цитирай
11. tantri - Здравей, Нада!
24.07.2014 00:12
За да избягам от тази реалност, избрах да ходя пеша до офиса. Слава богу, половин час е изминатото разстояние като време. Имах далеч по-приятни емоции - в парк ме нападна гарван, пред очите ми бойкотираха катерица. Споделям не-разказа ти, пределно е точен и като мое усещане.
цитирай
12. nadagr - tantri , здравей!
28.07.2014 10:14
tantri написа:
За да избягам от тази реалност, избрах да ходя пеша до офиса. Слава богу, половин час е изминатото разстояние като време. Имах далеч по-приятни емоции - в парк ме нападна гарван, пред очите ми бойкотираха катерица. Споделям не-разказа ти, пределно е точен и като мое усещане.


Когато е възможно, ходенето пеша е добър ход. Макар че, като чета за твоите премеждия, рискове ни дебнат отвсякъде. Рискът, като че ли, е основното ни състояние.

Поздрави!


цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: nadagr
Категория: Изкуство
Прочетен: 751321
Постинги: 247
Коментари: 1738
Гласове: 39082
Календар
«  Ноември, 2017  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930