Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
19.01.2011 20:23 - Подаръкът
Автор: nadagr Категория: Изкуство   
Прочетен: 7514 Коментари: 32 Гласове:
35

Последна промяна: 19.01.2011 20:48

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg


  Посвещавам на вас, далите гласа си за моя проект "Единачката", 
с благодарност  

 
Alex Alexiev, Anita V. Bushnyakova, Ashley Nicole, BenHameen Raymonvil, Bizcocho-Jenny Bizcocho, Borislava Braicheva, Cvetelina Vlaikova, Dimitar Ribarski, Dimitur Markov, Donatella Schiffer, Dora Gospodinova, Elena Ni, Elpida Elpidaa, Essy Vassy, Evgeniq Kartunova, Gery Apostolova, Hristo Minchev, Iglika Kodjakova, Ignat Khan , Ilka Iskrova, Irina Nikolova, Iva Dochovska, Juliana Kashon, Julieta Kodjakova, Krasimir Krastev, Liliya Zayakova, Maia Gergova, Margarita Ivanova, Nikolay Grigorow, Rumiana Raykova, Sabina Braycheva, Sofiq Stefanova, Sonya Stoyanova, Stanimira Valcheva, Svoboda Gagarova, Travis Owens, Vasil Veninski, Zlatka Miteva, Александър Янев, Ани Рангелова, Наташа Брайчева, Росица Григорова, Славимир Генчев, Смирена Денизова, Христо Марков, Цанка Велева, Цветан Войнов, даниела николова, М. Колев, Маргарита Проданова, Калина Костова, Иванка Гичева, Евдокия Иванова, Лиляна Найденова,

           

Пред малката къмпингова маса, подредена с антикварни книги, се спря млад мъж. Разглеждаше ги с втренчено жаден  поглед – нямаше нито една, която да подминеш.

            Жената зад масата, облечена във вехти, но много стилни и качествени дрехи, издаващи човека на умствения труд, очакваше реакцията му. Ненатрапчиво и смирено.

Днес беше взела малко книги от специализираната библиотека на съпруга си, пенсиониран биохимик и повече от своята специалност – философия. Обичаше в различните дни да взема различни книги, според настроението. С всяка продадена книга се връщаше към миналото. Томчето отиваше в нов читател, но историята на закупуване му оставаше в тях - в нея и в мъжа и.

Библиотеката им беше събрала случки и чувства от изминалите няколко десетилетия заедно. Днес с минало незабравимо време се пълнеха опустяващите и лавици.

Започнаха да я събират още от първата година на студенството си, когато заживяха заедно, веднага след първата им среща. Светкавично и неотлъчно. Неусетно се натрупаха  над три хиляди тома научна и художествена литература, справочници и речници. 

Сега те ги спасяваха от глада и студа. С неговата пенсия и тя – без работа от дълги години, докъде.

Някой циник би им казал – добра инвестиция в бъдещето си сте направили.

А те просто продаваха миналото си...книга по книга.

Бавно и завинаги.

Запознаха се в книжарницата на БАН на улица „ Г.С. Раковски”.

Когато влезе в топлата и просторно тиха зала, той седеше на един от фотоьойлите за читатели и разлистваше дебел том. Тя търсеше история на философията за един от първите си изпити. Забелязал нейната неопитност като стар посетител на книжарницата, и помогна да намери специализирания щанд по философия. Започнаха разговор. За философия, естествено, той имаше слабост към древните мъдреци на Изтока. Заговори и така увлекателно, че не разбра как стигнаха до близката сладкарница на чаша чай, а после и в квартирата му. На чаша вино.

И така... до трите хиляди тома, които сега се редуваха да продават в градинката вечер, за да нямат главоболия с разни проверяващи и глобяващи за щяло-нещяло.

Докато мислите и я връщаха към  вече несъществуващата книжарница и към  така живия в нея разговор от първата им среща, сякаш е била вчера, младият мъж пред масата посегна към второто издание от 1940 година на „Светът като воля и представа” от Артур Шопенхауер, с предговор от Томас Ман.   

Заразлиства го внимателно и с благоговение.

Много ценно издание. Откога го търся... – промълви той развълнувано.

Тя сякаш не го чу. Очите и виждаха първата им годишнина – подредената от нея празнична трапеза, вазата с любимите маргарити, бялата свещ, бялото вино и бялата риба - все любими блюда и напитки за него беше приготвила.

Той и поднесе малкото изящно томче,  обвито в копринена хартия. И двете бяха  голяма рядкост за времето си. В книгата беше сложил картичка с посвещение: За теб, по-добрата част от мен, с ненаситна обич... 

Младият мъж тъкмо четеше посвещението. Беше го забравила в книгата. Погледна я крадешком. Подаде и томчето с категоричния жест – ще я купя.

Тя с потрепващи ръце я пое и прошепна:

Тази книга не се продава, сутринта съм я взела случайно.

Ще ви я подаря. Дано вие да имате на кого да я дадете в дар.  



©    nada - Надежда Григорова 





 


Тагове:   Надежда,   нада,   григорова,


Гласувай:
35
0



1. pevetsa - Благодаря ти Наде, и ти пожелавам ...
19.01.2011 20:33
Благодаря ти Наде, и ти пожелавам УСПЕХ!
цитирай
2. dressy - ах,
19.01.2011 20:37
знам,че си...ама многоооо!!!
целувам те
цитирай
3. ivana59 - Благодаря, Надя!
19.01.2011 20:50
Много ценен дар ни даваш.
цитирай
4. nadagr - pevetsa,
19.01.2011 20:51
pevetsa написа:
Благодаря ти Наде, и ти пожелавам УСПЕХ!


И аз благодаря сърдечно!
цитирай
5. monaliza121 - Прекрасно посвещение, Надя!
19.01.2011 20:52
Спомените не се продават.
Доплака ми се.
цитирай
6. nadagr - dressy, Зорнице моя ненагледна,
19.01.2011 20:53
dressy написа:
знам,че си...ама многоооо!!!
целувам те


силни сме, много сме...щури.
И продължаваме нататък!
цитирай
7. nadagr - ivana59, мила Ивана,
19.01.2011 20:54
ivana59 написа:
Много ценен дар ни даваш.


за мен всеки ваш глас е безценен, защото ми дава кураж да продължавам!
Благодаря и аз!
цитирай
8. eleonoraknyazheva - Аз явно нещо съм пропуснала.:))
19.01.2011 21:14
Успех на проекта, Наде.:)))
цитирай
9. nadagr - monaliza121,
19.01.2011 21:14
monaliza121 написа:
Спомените не се продават.
Доплака ми се.


все пак са останали неща, които не се продават.
цитирай
10. nadagr - eleonoraknyazheva, проектът приключи отдавна,
19.01.2011 21:21
eleonoraknyazheva написа:
Успех на проекта, Наде.:)))


но благодарността ми се забави.
А на новите проекти - и мои, и твои - успех!
цитирай
11. razkazvachka - Ей, ама това не е литература - това си е фотография с думи:))))
19.01.2011 21:36
Като "Името на розата" - книга за книгата и човеците около нея...
Само веднъж съм пипала това издание - като бях аспирантка го докопах - не помня, обаче, дали беше в Университетската или в Народната библиотека...

Три хиляди тома - това е мерна единица за студентстки години...
Антикварните книги - в голямата книжарница на Блекуел в самия център на Оксфорд между Тринити и Библиотеката за нова литература и славянски литератури има едно тихо, обзаведено с меки кожени дивани и шкафове със стъклени врати място, където се договарят антикварните книги - тихо, с поднасяне на чай, пазарене за цената... нечий живот...
Но винаги е жалко, когато няма на кого да оставиш книгите си или си принуден да ги разпродаваш.
Продължавай, ще дойдем пак да четем - това си е брейнсторминг:)))
цитирай
12. magicktarot - Поздрави за проекта и най-вече за историята!
19.01.2011 23:01
Много силно ме трогна и ми се доплака, но с идеята, че животът е прекрасен!:)
цитирай
13. nadagr - magicktarot,
19.01.2011 23:42
magicktarot написа:
Много силно ме трогна и ми се доплака, но с идеята, че животът е прекрасен!:)


всички тъжни истории ни доказват за пореден път, че животът е прекрасен.
цитирай
14. nadagr - razkazvachka ,
19.01.2011 23:43
razkazvachka написа:
Като "Името на розата" - книга за книгата и човеците около нея...
Само веднъж съм пипала това издание - като бях аспирантка го докопах - не помня, обаче, дали беше в Университетската или в Народната библиотека...

Три хиляди тома - това е мерна единица за студентстки години...
Антикварните книги - в голямата книжарница на Блекуел в самия център на Оксфорд между Тринити и Библиотеката за нова литература и славянски литератури има едно тихо, обзаведено с меки кожени дивани и шкафове със стъклени врати място, където се договарят антикварните книги - тихо, с поднасяне на чай, пазарене за цената... нечий живот...
Но винаги е жалко, когато няма на кого да оставиш книгите си или си принуден да ги разпродаваш.
Продължавай, ще дойдем пак да четем - това си е брейнсторминг:)))



оле!
цитирай
15. bizcocho - Разказът е много въздействащ! Мен ...
20.01.2011 01:53
Разказът е много въздействащ! Мен ме разплака... Голям жест е от твоя страна този постинг!
цитирай
16. vitaniya - понякога
20.01.2011 09:23
е време за четене на нещо
точно такова
точно толкоз пременено
точно така написано ...


..........
цитирай
17. marcusjunius - много хубав разказ, Нада
20.01.2011 10:12
много хубав разказ, Нада
цитирай
18. lion1234 - ,,Заразлиства го внимателно и с благоговение''
20.01.2011 11:08
Ех, върна ме години назад, когато като студент и аз разлиствах ли разлиствах ,,внимателно и с благоговение'' ,,Die Welt-a'' - тази великолепна творба на Шопенхауер, положила основите на т.нар. ,,Философия на живота''. Сетих се и за оня вълнуващ момент, когато младият, неуверен все още в себе си Шопенхауер, търси оценката на великия Гьоте, минаващ тогава за нещо като семеен приятел, относно въпросната творба. Гениалният поет бил кратък, ясен и категоричен, че книгата трябвало да бъде изгорена начаса. Недоумяващият Шопенхауер останал като попарен, но Гьоте пояснил, че творбата е великолепна, но че е изпреварила времето си и би предизвикала смут и гняв сред читателите. Както е известно, думите на поета се оказали впоследствие пророчески: неслучайно Шопенхауер си навлича славата на мизантроп и мрачен песимист. За щастие, един много сериозен и прозорлив читател по онова време възкликва възторжено:,,Имах чувството, че тази книга е писана специално за мен''!
Прекрасен дар, вълнуваща история! Поздравления!
цитирай
19. irka66 - Благодаря за подаръка, от сърце! Толкова е ценен !!! :)))
20.01.2011 14:19
Развълнува ме !!!
Желая ти още много успехи и върхове!
Поздрави!
цитирай
20. siringa - Видях себе си в разказа
20.01.2011 16:16
Аз съм по професия книжар.Книгите са единственото богатство в нашето семейство и не знам какво ще правя, ако ги няма. Но съм си представяла, че някой ден принудена от обстоятелствата ще трябва да ги продам. Сега почти го преживях...
цитирай
21. анонимен - Браво, Нада!
20.01.2011 20:41
Това е същински къс разказ от висока проба! "Не се продава".
цитирай
22. injir - В този разказ умело са вплетени т...
20.01.2011 21:44
В този разказ умело са вплетени тъгата и щастието. Поздрав за успеха!
цитирай
23. aqualia - Благородство и изящество...
21.01.2011 21:57
И много тъга, през сълзите на достойнството. Бог с теб!
цитирай
24. nadagr - bizcocho, Женя,
23.01.2011 12:23
bizcocho написа:
Разказът е много въздействащ! Мен ме разплака... Голям жест е от твоя страна този постинг!


благодаря ти!
цитирай
25. nadagr - vitaniya, Таня,
23.01.2011 12:24
vitaniya написа:
понякога
е време за четене на нещо
точно такова
точно толкоз пременено
точно така написано ...
..........


да, понякога става така...
цитирай
26. nadagr - marcusjunius,
23.01.2011 12:26
marcusjunius написа:
много хубав разказ, Нада



благодаря за оценката, безценна за мен!
цитирай
27. nadagr - lion1234,
23.01.2011 12:28
lion1234 написа:
Ех, върна ме години назад, когато като студент и аз разлиствах ли разлиствах ,,внимателно и с благоговение'' ,,Die Welt-a'' - тази великолепна творба на Шопенхауер, положила основите на т.нар. ,,Философия на живота''. Сетих се и за оня вълнуващ момент, когато младият, неуверен все още в себе си Шопенхауер, търси оценката на великия Гьоте, минаващ тогава за нещо като семеен приятел, относно въпросната творба. Гениалният поет бил кратък, ясен и категоричен, че книгата трябвало да бъде изгорена начаса. Недоумяващият Шопенхауер останал като попарен, но Гьоте пояснил, че творбата е великолепна, но че е изпреварила времето си и би предизвикала смут и гняв сред читателите. Както е известно, думите на поета се оказали впоследствие пророчески: неслучайно Шопенхауер си навлича славата на мизантроп и мрачен песимист. За щастие, един много сериозен и прозорлив читател по онова време възкликва възторжено:,,Имах чувството, че тази книга е писана специално за мен''!
Прекрасен дар, вълнуваща история! Поздравления!


и споделеното от теб е вълнуващо допълнение към моето разказче.
Благодаря ти за него!
цитирай
28. nadagr - irka66,
23.01.2011 12:30
irka66 написа:
Развълнува ме !!!
Желая ти още много успехи и върхове!
Поздрави!


хубавото в цялата работа е, че вълненията са красиво приятелски, за което всяка благодарност е недостатъчна.
Привет!
цитирай
29. nadagr - siringa,
23.01.2011 12:31
siringa написа:
Аз съм по професия книжар.Книгите са единственото богатство в нашето семейство и не знам какво ще правя, ако ги няма. Но съм си представяла, че някой ден принудена от обстоятелствата ще трябва да ги продам. Сега почти го преживях...


твоите думи са една от най-високите оценки за написаното от мен!
Благодаря с цялото си сърце!
цитирай
30. nadagr - parasol, Слави,
23.01.2011 12:34
parasol написа:
Това е същински къс разказ от висока проба! "Не се продава".


остави ме безмълвна и без дъх.
И окрилена!
цитирай
31. nadagr - injir,
23.01.2011 12:36
injir написа:
В този разказ умело са вплетени тъгата и щастието. Поздрав за успеха!


исках да разкажа една проста и обикновена история от съвремието ни.
Вярвам, се е получило!
Благодаря!
цитирай
32. nadagr - aqualia
23.01.2011 12:38
aqualia написа:
Благородство и изящество...
И много тъга, през сълзите на достойнството. Бог с теб!


Да, има и винаги ще има хора като моите герои.
Те са светлината в края на тунела!
Бог с нас!
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: nadagr
Категория: Изкуство
Прочетен: 739393
Постинги: 244
Коментари: 1736
Гласове: 38776
Календар
«  Септември, 2017  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930