Смъртта - добър занаятчия.
Всеки ден миналото майстори.
Вае слава, величие и героизъм.
С длетото си отделя от тях
позорът, лъжата
и предателството.
Еднакво важни са за работата и
богатият и бедният,
измамникът и честният,
робът и господарят.
Омрази и вражди
пресътворява
в разбирателство.

Тя е приятелка
на болката -
прегръща я
и двете отминават
нататък - в просветлена тъга.

Тя е морална чистофайница -
не търпи злословие и клюки.

Тя е това неизбежно житейско,
наречено зло, което ни прави
Добри.
 

©    nada - Надежда Григорова 








 

Хареса ми, Нада! Ненатрапчива философия - занаятчията ни прави добри...
Тъжно:(((

Много точно си уловила моята нагласа.
Мисля, че доброто е ненатрапчиво.
Именно защото смъртта е неотменна част от човешкия живот, животните не знаят що е смърт.
Благодаря ти!

Аз също бих я нарекла "просветлена тъга" със съзнанието, че духът еволюира, независимо от знака на житейската опитност, която си избира.

Благодаря ти за чудесния коментар!