Постинг
11.10.2010 14:52 -
На моята Анита - с обич
Автор: nadagr
Категория: Изкуство
Прочетен: 6004 Коментари: 18 Гласове:
Последна промяна: 12.10.2010 10:06
Прочетен: 6004 Коментари: 18 Гласове:
31
Последна промяна: 12.10.2010 10:06
Днес моята малка приятелка Анита става на 18 години.
Замина за САЩ с родителите си, когато беше на 12.
Познаваме се от 88-мо СОУ - София, където тя учеше, а аз бях психолог.
Срещите и разговорите ни от професионални станаха приятелски. И остават такива.
Това лято с парите, които е изработила и спестила, Анита се върна в България. Само за да и се порадва. Защото България е в сърцето и.
От Анита, моята малка, вече пораснала Анита, много хора могат да се учат на национално чувство.
Пожелавам си да имаме повече българчета като нея, за да я има България.
Много мислих с какво да я поздравя за рождения и ден. И реших това да е един неин текст отпреди няколко години, който подготви за публикуване в столичен вестник.
Пускам го в моя блог, защото ми е много скъп, по детски чист и същевременно по детски мъдър.
България - по-жива отвсякога
Често си мисля колко много ми липсва родната страна и колко много неща бих могла да направя, само ако бях там отново. Когато разбирам колко много сънародници напускат границата на Република България, сърцето ме заболява. А когато слушам хората, които произнасят обидни думи за една страна, пълна с любов и красота, разбирам колко неблагодарни те могат да бъдат.
Също както човек не може да има втора майка, така и той не може да има втора Родина. Поради тази причина той трябва да я почита и благородства, независимо колко лошо е финансовото положение там.
Родината не е виновна. Нейните управници са, но аз съм сигурна, че на всички им е омръзнало да слушат само за това.
Моята цел е поне за момент да се опитам да повдигна доброто настроение в сънародниците с най-красивите ми спомени от България.
Най-невероятното чувство е студеният и бял сняг върху лицето ми, когато Баба Марта се разлюти. Снежинките падат като памук. Статуята на Васил Левски стои с гордост и дух, а Рилският манастир завинаги омайва с блажената си хубост. Пленителността на планините е още по-неописуема. Помня как исках да изкатеря всички и да се чувствам на върха на България, откъдето може да се види цялата и хубост.
Спомням си радостта на децата, когато намираха първите пролетни кокичета Припомням си лазарки с червени бузки и сплетени косички.Спомням си красотата на българските девойки и техните омайни усмивки.
Всеки път, когато помисля за тези красиви места, се учудвам все повече и повече, как би могъл разумен човек да ги мрази?
Щастието не е материално и на света има повече неща, освен пари.
Има красотата на България, а тя не е материална!
Тя е незаменима!
Ето защо, моята единствена молба към хората е да се замислят, преди да напуснат България - дали парите са всичко, от което те имат нужда в живота си?
Искам да ги помоля да не забравят къде са научили първите буквички, къде са изпяли първите песни и къде са прочели първите книжки.
Искам да ги помоля да не забравят на какъв език са ги прочели!
Моля ги да не забравят колко е важна вътрешната красота на душата и колко силно бие сърцето, когато то види познатите и обичани места.
Моля ги да си помислят за първото кокиче и колко самотно ще бъде то, без да има кой да се радва на красототата му. То не расте, за да бъде самотно. То расте, за да бъде обичано, както всеки жител на Република България. Както всички нас, с любов и нежност...
Както всеки сънародник, защото той е българин! Анита Бушнякова
Честито Пълнолетие, Анита!
Бъди здрава, успешна в учението, влюбена в живота!
Изживей мечтите си!
И аз така, събирам, събирам пари, пък отида в България да й се порадвам. Те това е национално чувство! Тук почти всички вярват, че България е чудесна страна. Редовно им разказвам.
цитирайПожелавам й да запази тази мисъл по-дълго в живота си! Успех!
цитирайpilcho написа:
И аз така, събирам, събирам пари, пък отида в България да й се порадвам. Те това е национално чувство! Тук почти всички вярват, че България е чудесна страна. Редовно им разказвам.
За съжаление грозно управлявана.
Но идват младите, в тях е надеждата.
monaliza121 написа:
Щастието не е материално... Пожелавам й да запази тази мисъл по-дълго в живота си! Успех!
Тази дилема се осъзнава твърде рано от всеки, но не всеки я споделя.
И това определя пътя на човека през живота.
Честито на Анита! Да е здрава, обичана и много щастлива!
цитирайи успех във всяко начинание!
цитирайТова момиче е истинска Българка!
Бог да пази твоята приятелка Анита и да я дари с много любов!
Благодаря ти за хубавия постинг!!!
цитирайБог да пази твоята приятелка Анита и да я дари с много любов!
Благодаря ти за хубавия постинг!!!
Родопско здраве и сбъдване на всички мечти!
цитирайкъм анонимен 8. - Митко, старата песен на стар глас подхваната...
Нищо ново не казвате.
Тези млади хора искат да се върнат в България, но дали ние, които живеем в нея, ги искаме?
Не виждам нищо противоречиво в размислите - дори един единствен човек да живее с образа на България, България я има.
Всеки народ, както и всеки човек, заслужават съдбата си!
цитирайНищо ново не казвате.
Тези млади хора искат да се върнат в България, но дали ние, които живеем в нея, ги искаме?
Не виждам нищо противоречиво в размислите - дори един единствен човек да живее с образа на България, България я има.
Всеки народ, както и всеки човек, заслужават съдбата си!
10.
nadagr -
А ето и отговорът на самата Анита, написан от нея също преди няколко години
12.10.2010 09:04
12.10.2010 09:04
България живее в моето сърце
Господ, лишавайки някои от разум, ни кара да искаме да бъдем като тях, но за съжаление ние не разбираме, че по този начин той ги спасява от посредствеността. Прави ги глупави, за да живеят в заблуда. Дава им слово, за да говорят лошо за майка България и да бягат зад граница, търсейки "по-добър" живот. Прави ги страхливи, за да нямат смелостта да се борят, да преодолеят трудностите и да живеят там, където отново Господ беше този, който им даде сърца и ги направи различни.
Един народ, забравил идеята, която те кара да не отстъпваш. Народ, който бяга, подчинявайки се на разума, вместо да слуша сърцето си, не стигайки никъде. Слушаш ли разума си, ти бягаш и страдаш. Избереш ли пътя на сърцето, вече си победител! Малцина днес избират него. Много българи предпочитат да забравят от къде са дошли и кои са, живеейки в красива лъжа, вместо гордо да прочетат думите, изписани на нашето знаме.
Споменът за България ще живее вечно в сърцата на някои. България живее в моето сърце! И нима не са български имената, изписани на толкова Олимпийски медали? Нима не са българи тези, които ни спасиха от турското робство? Не е ли България - хубавите долини,красивите планини и синият Дунав? Тогава какво повече ни трябва? На нас, неблагодарниците, слепи за народната хубост. Нали сме ние тези, дето говорят по цял ден как България няма бъдеще, вместо да се хванем за ръце и променим фактите. Фактите,които сочат, че един трудолюбив народ днес е превърнат в сбирщина от пияници, крадци и страхливци, бягащи зад граница. Фактите, които сочат, че пет милиона от хората, чиито предци дадоха писменост на половин Европа, днес научават новините на чужд език.
Ние все още празнуваме 24 май, все още пеем химна с ръка на сърцето на 3 март. Ами тогава, кой друг освен нас може да помогне за издигането ни пред очите на света? Кой друг освен нас може да се бори, за да живеем по-добре? Да, аз съм една от тези, които вярват, че България има бъдеще и то е в нашите ръце. А ти кой си и в какво вярваш?
Анита Бушнякова,14-годишна, бивша ученичка в 88 СОУ "Димитър Попниколов" в София, сега живее в Гейнсвил, Флорида и учи в Westwood Middle School и мечтае да се върне в България.
http://www.vestnikataka.com/?module=displaystory&story_id=26588&format=html&edition_id=416
цитирайГоспод, лишавайки някои от разум, ни кара да искаме да бъдем като тях, но за съжаление ние не разбираме, че по този начин той ги спасява от посредствеността. Прави ги глупави, за да живеят в заблуда. Дава им слово, за да говорят лошо за майка България и да бягат зад граница, търсейки "по-добър" живот. Прави ги страхливи, за да нямат смелостта да се борят, да преодолеят трудностите и да живеят там, където отново Господ беше този, който им даде сърца и ги направи различни.
Един народ, забравил идеята, която те кара да не отстъпваш. Народ, който бяга, подчинявайки се на разума, вместо да слуша сърцето си, не стигайки никъде. Слушаш ли разума си, ти бягаш и страдаш. Избереш ли пътя на сърцето, вече си победител! Малцина днес избират него. Много българи предпочитат да забравят от къде са дошли и кои са, живеейки в красива лъжа, вместо гордо да прочетат думите, изписани на нашето знаме.
Споменът за България ще живее вечно в сърцата на някои. България живее в моето сърце! И нима не са български имената, изписани на толкова Олимпийски медали? Нима не са българи тези, които ни спасиха от турското робство? Не е ли България - хубавите долини,красивите планини и синият Дунав? Тогава какво повече ни трябва? На нас, неблагодарниците, слепи за народната хубост. Нали сме ние тези, дето говорят по цял ден как България няма бъдеще, вместо да се хванем за ръце и променим фактите. Фактите,които сочат, че един трудолюбив народ днес е превърнат в сбирщина от пияници, крадци и страхливци, бягащи зад граница. Фактите, които сочат, че пет милиона от хората, чиито предци дадоха писменост на половин Европа, днес научават новините на чужд език.
Ние все още празнуваме 24 май, все още пеем химна с ръка на сърцето на 3 март. Ами тогава, кой друг освен нас може да помогне за издигането ни пред очите на света? Кой друг освен нас може да се бори, за да живеем по-добре? Да, аз съм една от тези, които вярват, че България има бъдеще и то е в нашите ръце. А ти кой си и в какво вярваш?
Анита Бушнякова,14-годишна, бивша ученичка в 88 СОУ "Димитър Попниколов" в София, сега живее в Гейнсвил, Флорида и учи в Westwood Middle School и мечтае да се върне в България.
http://www.vestnikataka.com/?module=displaystory&story_id=26588&format=html&edition_id=416
Като говорим за "младите" - е, това сме и аз, и Анита... Ние не живеем в България. Но "идваме", макар и веднъж на няколко години.
Весел ден!
цитирайВесел ден!
могат да работят за нейното добруване.
Пожелавам ви го от сърце - не забравяйте Отечеството и работете за неговото добруване!
цитирайПожелавам ви го от сърце - не забравяйте Отечеството и работете за неговото добруване!
13.
hristo27 -
Щастливо бъдеще и много късмет!
12.10.2010 10:09
12.10.2010 10:09
Щастливо бъдеще и много късмет!
цитирайДано!
цитирайЧестит рожден ден, на твоята дъщеричка, скъпа приятелко!
Желая й сбъдване на всичките мечти!
Бъдете благословени от Бог!
С обич - Илка
цитирайЖелая й сбъдване на всичките мечти!
Бъдете благословени от Бог!
С обич - Илка
Анита не ми е дъщеря, поне рождена, но за духовното и развитие и аз имам скромна роля.
И ще се радвам на нейните успехи, където и да се намира!
цитирайИ ще се радвам на нейните успехи, където и да се намира!
Толкова ме зарадва с разсъжденията и любовта си към родната страна. Радва ме, че това дете е пораснало преждевременно и е познало толкова истинни неща!
Искам да й пожелая да продължава да слуша сърцето си и да дава израз на любовта си, да бъде все така дръзновенна към доброто и да продължава да разпалва огъня в заспалите човешки сърца!
Благодаря ти Наде, че ни запозна с това момиче!
Господ да я благослови там, където е и нека красотата й продължава да извира от нейната същност и да пленява!
цитирайИскам да й пожелая да продължава да слуша сърцето си и да дава израз на любовта си, да бъде все така дръзновенна към доброто и да продължава да разпалва огъня в заспалите човешки сърца!
Благодаря ти Наде, че ни запозна с това момиче!
Господ да я благослови там, където е и нека красотата й продължава да извира от нейната същност и да пленява!
Ще зарадвам и Анита с тях!
цитирайВашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
Блогрол
1. ignatkan
2. Къде отиваме насън?
3. Криле
4. Другото аз
5. hikari
6. Вкусът на портокала
7. Един професионалист за шистовия газ
8. Развратителното въздействие на администрацията върху духа
9. Кърт Вонегът
10. И още Кърт Вонегът - Синята брада
11. Стивън Кинг За писането: Мемоари на занаята
12. Блогът на Николай Тодоров - поет, преводач, писател
2. Къде отиваме насън?
3. Криле
4. Другото аз
5. hikari
6. Вкусът на портокала
7. Един професионалист за шистовия газ
8. Развратителното въздействие на администрацията върху духа
9. Кърт Вонегът
10. И още Кърт Вонегът - Синята брада
11. Стивън Кинг За писането: Мемоари на занаята
12. Блогът на Николай Тодоров - поет, преводач, писател