Постинг
25.03.2009 16:05 -
Пръстите
Автор: nadagr
Категория: Изкуство
Прочетен: 2545 Коментари: 5 Гласове:
Последна промяна: 08.03.2010 12:53
Прочетен: 2545 Коментари: 5 Гласове:
0
Последна промяна: 08.03.2010 12:53
Опарих ги
веднъж.
Като дете.
Уплаших се...
После
се наложи
да ги паря
често
в кухнята.
Детето разбра -
не е
толкова
страшно.
Опарих ги на студ -
човешки.
И сърцето ми
се овъгли.
От премръзване.
© nada - Надежда Григорова
го разберем.Такава е човешката ни природа,дадено ни е да се учим от пробите и грешките,които правим.Поздрави и хубав пролетен ден!:)))
цитирайЖестоко прозрение!Благодаря ти, твоите думи често ме спасяват!
цитирайот това,което си ми написала.И аз ти Благодаря!
цитирайи пазим.Но студът човешки изгаря всичко.
Поздрав!
цитирайПоздрав!
студът човешки изгаря всичко.Толкова силно гори понякога,че дори топли слънчеви лъчи не могат да затоплят изгорелия от студчовек.Поздрави!:)))
цитирайВашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
Блогрол
1. ignatkan
2. Къде отиваме насън?
3. Криле
4. Другото аз
5. hikari
6. Вкусът на портокала
7. Един професионалист за шистовия газ
8. Развратителното въздействие на администрацията върху духа
9. Кърт Вонегът
10. И още Кърт Вонегът - Синята брада
11. Стивън Кинг За писането: Мемоари на занаята
12. Блогът на Николай Тодоров - поет, преводач, писател
2. Къде отиваме насън?
3. Криле
4. Другото аз
5. hikari
6. Вкусът на портокала
7. Един професионалист за шистовия газ
8. Развратителното въздействие на администрацията върху духа
9. Кърт Вонегът
10. И още Кърт Вонегът - Синята брада
11. Стивън Кинг За писането: Мемоари на занаята
12. Блогът на Николай Тодоров - поет, преводач, писател
