dressy                                        nadagr


Навън -
млечно бял шал
е загърнал небето.
Не се виждат
и очите на
Слънцето.
Мъгла.
Излизам.

губя се в бялото
стенат
подметките
на деня

твърдо отекват
и потъват
в мразовитата
мекота
делника
преглъщам
на остри
парещи от студ
глътки
какво пък,
може да се измисли
и нещо хубаво за мъглата
 

единственото хубаво нещо на мъглата е,
 че можеш да се скриеш в нея...
да слееш сълзите си с нея
да загубиш следата....

 както прибоят
обгърнал
пясъчната следа
мъглата
е прибоят на зимата
ледената следа -
малко повече вечност
 
затваря
клепки
съня
тишината
ляга
по пясъка
в чаша
затворена
вечноста
върти се
прибоят
руши
светове
мъглата 
когато
изчезват
следите

и звездите
изчезват
  в мъглата 
в шала и
топлят се
от Космически студ

губят се
мислите
и света си
тръгва
полека
където
не виждат
очите
студа
чертае
си
сянката

силует
виолетов
на дърво,
вкоренено в небето -
художникът студ
нарисува
върху фон от мъгла

мечти
вплетени
в клоните
скреж
от сълзи
виолетови
утринни
мъгли

отвъд
няма
денят
се ражда
в утро
мъгливо

тежи
в дланите
в сърцето
боли
мъглата
диша
в утрото
прах
от лъжи

толкова
пъти повтаряни
  станали истини 
сковани
от невъзможност
да стоплят
ръцете,
усмивката,
пътя
Слънцето
е
  отвъд 
знаеш

скрито
зад
върха
слънцето
спи

©    nada  - dressy

но обичам Белотата!
Поздрав за стиха!

и за двете ни!

Само таки ни изглежда понякога.Дори и в магливо време може да свети в очите на хората.Целувки!

е метафора

Бях забравила,че има такива похвати или литературни
фигури.
Психичните състояния,обаче,винаги са ми били интересна тема.