из личните ни съобщения,
                                                                                                      докато пиехме кафе


Започнахме с нещата от живота /  dressy е в лилаво,а nadagr в жълто /.
Cпоред психиатрите - шизофренично съчетание на цветове.За което една проятелка,художничка,каза:Нищо не разбират от колорит.
Дали е така със съчетаването на два различни поетични гласа  - оставяме на читателя... 


вятъра,моят любим...нали съм от въздуха...
Аз пък се занимавам с вятъра в главите...
и го сънувам.....
в главите ни...мисли,само...бели,красиви...
Много хубав опит да хванеш вятъра си направила,но само опит -той е неуловим.И това му е хубавото - кара ни да го гоним с думи. 
само понякога спира в сърцето и шепне.....
затова е толкова пленителен....
Да,опитваме да правим с него разни неща.Вятърни мелници,например.
мелниците хич не са ми по сърце...по скоро искам да го целувам вятъра и да си говоря с него,ама знам колко е опасно и само слушам...
Мелниците са прозаичната страна на вятъра.Всеки сам избира какво да прави с него.Той няма нищо против.Да,опасно е,но затова пък толкова завладяващо и вълнуващо. 
Вятърът е вечен.Ние само временно го имаме. 
да,и сливайки се с него,стъпваме за секунда във вечността...
а там е тихо и красиво...била съм там и знам...
Пиши за това - там.
писала съм...
но тайната му няма как да опазя...
а трябва...
защото полъх от дъха на земята носи...
и съня на всички дъждовни капки...
Пиши за тайната,всеки ще я разбере по различен начин.Ти само пиши.
о,да,ще пиша........през нощта,когато заплаче пак...
или зашепне,или загали,или забрули,или завие.За всичко пиши.
красива си тази сутрин,нада... много красива...
красиво ми е с теб
пиши тогава и ти......вземи моите думи и ги превърни в свои.....
и пусни вятъра.....ще видиш сянката му в стената ми.....там е....

Сянката на моя вятър е буреносна.
Тя руши и помита.

И стената в капки дъждовни
ще заблести.

Моите думи са по-твърди от твоите.

да,по-твърди са...
и затова сме различни и уникални...

моят вятър 
съм аз
и тичам в полята
на утрото
тъмна сянка от звук
целувка от пясък

Моят вятър
е сянка на буря,
капки сенчеста буря
във чаша вода.

Моят вятър
сънувани
думи
зазидани
в сенките
бели
следи
стъпки
на вятър
думи
бленувани
зазидани
в стъпките
бели сълзи

вятър
по пръстите
шепнат
ми
устните
тихите
стонове
спят
вятър
по устните
шепнат ми 
пръстите
тихите
стонове
бдят
вятър 
по устните
целува
денят

Вятърът гони
стъпките,сенките -
роши ги,смее се с тях.
Думи,
разсипани в вятъра,
стъпките,сенките
сбират ги пак.

връщат 
се

дето 
целуваха 
утрото

и се разсипаха пак,,,

по нишките
светъл
копнеж

на разстояния
от 
думи

на вятър
разстояние

сенките
огнени
светят
в очи
и тишината
се губи
над покрива
разстояние
от 
вятър
в нишките
огнени
сенки
от
очи

В очите на тишината -
лунни сенки заплитат
на вятъра плитката.

сънуват
на
вятъра
сянката
зазидана
сънуват
на
вятъра
спомен 
от луна

Луната
в съня на тишината -
див и яростен
вятър -
пришпорва
сянката.
Зазижда
звездите.
Лъчите на утрото
стопяват съня.

и пишат
безумства
по покривите
вятъра
гали
нощта
и разказва
сънища

Тишината
топи ги -
следнощен,
пороен,
пенлив
звучен
вятър.

dresssy  nadagr

©    nada - dressy

 

Вятърни усмивки и за двете ви! :)**

super!krasota!... tova si beshe delo na vqtyra... ;)))