Винаги трябва да си пиян. В това е всичко; само в това е въпросът. За да не усещаш ужасното бреме на Времето, което премазва плещите ти и те привежда към земята - трябва постоянно да се опиваш.
С какво ли? С вино, с поезия или с добродете...

От дългото взиране
в сивото на сградите,
в сивото на облаците,

.
.
.

 
 
Да бъдем здрави, усмихнати и щедри на човечност!

                                               
  между Слънцето и мен – Сътворяване на Вечната промяна
                                               

.
.
.

.
.
.

    
     Искат да повярвам.
Да повярвам ли?

От дългото взиране
в сивото на сградите,
в сивото на облаците,

Днес някой ми казва,
че времето е пари.
Утре някой ми казва,

Греба
последни мигове
топло.

Да,
ние искахме
да играем роли.

Застинали минути
в мрачна клетка - офис
на север от живота.

Страхът си има име -
"Да запазиш кожата".
Твоята кожа -

.
.
.